Определение № 923 от 02.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3385/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. О.-С. и Н. П. Й. от С. против решение № 981/22.05.2013 г. по т.д. № 512/2013 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 132/9.11.2012 г. по т.д. № 23/2012 г. на Софийски ОС, с което, на основание чл.422 ГПК, се признава за установено по отношение на касаторите, съществуването на вземането на П. Б. Е.-С., за солидарно заплащане на сумата 102 999.41 лв., част от вземане в общ размер на 2 600 000 лв., произтичащо от ЗЗаповед от 20.12.2007 г., издаден от О. и авалиран от Й., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1417/2011 на Самоковски РС, ведно със законната лихва. Касаторите са осъдени за разноски.

Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба не се въвежда каузално правоотношение.

Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че ЗЗ от 20.12.2007 г. е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение на М. О. по сключен договор от 23.11.2007 г. за наем на кофражни платна за обект Хермес парк-С. и връщането им. За обезпечение на това задължение бил издаден и втори ЗЗ от 28.12.2007 г. за сумата 1 205 000 лв., като конкретното обезпечение било договорено в т.5.6 от договора. Обаче, договорът бил прекратен поради изпълнението му на 1.06.2009 г., поради което вече не съществувало задължението по каузалното правоотношение. С писмо от 30.05.2009 г. М. уведомява П. Б., че считано от 1.06.2009 г. кофражните елементи по приложената спецификация преминават към обект Мега парк по друг договор.

В ДИМ се твърди, че в последствие има сключени други договори за други обекти и издадени последващи ЗЗ, като всички ЗЗ обезпечавали изпълнението на издателя им по всички текущи договори. След приключване на правоотношенията по даден наемен договор, за обезпечение на който бил издаден ЗЗ, същият ЗЗ, по взаимно съгласие на страните, обезпечавал и последващия сключен договор. На стр. 10 от ДИМ се излага, че процесния ЗЗ, както и останалите налични ЗЗ, обезпечават изпълнението и на договора за обект Мол Б. от 1.03.2011 г. На стр.11 от ДИМ е посочено, че щом се държи сметка: 1. за издаването на процесния ЗЗ след сключването на договора за Хермес парк, и 2 за неиздавването на повече ЗЗ, /въпреки сключването на редица сделки/, то ясно било, че посочения ЗЗ, а и преди това издадените, ще се ползват и за обезпечение на останалите договори. На стр.14 от ДИМ се посочват още последващите договори за Мегапарк, Икеа, Мол Б. и др., /но те не са били сключени към издаването на процесния ЗЗ/.

В първото по първоинстанционното дело о.с.з. на 3.07.12 г. в доклада по делото и въпреки искането на ответниците, не е посочено кой договор се обезпечава с процесния ЗЗ. Първоинстанционният съд приема в мотивите на решението, че това е договорът за Хермес парк, но няма връщане на наетите вещи, нито плащане.

С обжалваното решение е прието, че ответниците, в съответствие с доказателствената тежест, която им е указана в доклада по чл.375,ал.1 ГПК в о.с.з. на 3.07.2012 г., не са ангажирали доказателства за изпълнение на задължението си по договора от 23.11.2007 г. за връщане на отдадените под наем вещи, удостоверено в предписаната в т.3.9 на договора форма: приемо-предавателни протоколи. Това се потвърждавало от писмо с дата 30.05.2009 г. от М. до П. Б., че вещите ще бъдат прехвърлени от 1.06.2009 г. на друг обект-Мега парк по друг договор. Без значение е дали процесния ЗЗ е обезпечавал и др. сключени между същите страни договори за наем.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:

1. В производството по чл.422 ГПК, фактите и обстоятелствата въведени от ищеца с ДИМ и по-късно с уточняваща молба, за това, че ЗЗ е издаден за обезпечение на договорни задължения на издателя и че сумата по ЗЗ произтича от конкретен договор, съставляват ли обстоятелства на които се основава иска по чл.127,ал.1,т.4 ГПК и следва ли да бъдат съобразени от съда при проверка редовността на исковата молба по чл.129,ал.1 и 4 ГПК, следва ли да се съобразят при доклада по делото по чл.146,ал.1 ГПК и евентуално при констатирани нередовности по-късно, да обусловят изменение на доклада по делото при определяне на обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения, и на обстоятелствата, които се нуждаят от доказване, както и при разпределяне док.тежест между страните?,

2. Може ли ЗЗ да обезпечава каузалните правоотношения между приносителя и издателя на такъв менителничен ефект?,

3. При иск по чл.422 ГПК по който не се спори, че ЗЗ е обезпечителен, ищецът е посочил че исковата сума се дължи по конкретен договор с издателя и е уточнил конкретните задължения по каузалното правоотношение, съдът трябва ли да изследва въпроса за съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца по това правоотношение с издателя и връзката на ЗЗ с каузалната сделка?, Как се разпределя док.тежест?,

4. При преценка основателността на иска ответниците следва ли да докажат, че са изпълнили задълженията си по каузалното правоотношение, за което те твърдят, че е обезпечено със ЗЗ, когато ищецът в ДИМ твърди, че ЗЗ е предявен за вземане/ия/, което произтича/т/ от др.каузално правоотношение?,

5. От значение ли е за основателността на иска срещу авалиста обстоятелството, че приносителя на ЗЗ недобросъвестно се ползува от менителничния ефект и се позовава на абстрактния му характер, за да избегне възраженията произтичащи от каузалните му отношения с издателя?

Твърди се недопустимост на обжалваното решение, както и основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

По недопустимостта касаторът прави следното изложение: 1.Ищецът твърди в ДИМ, че вземането по ЗЗ е за обект Мол Б. и така бил очертан предмета на спора от ОС., 2. С обжалваното решение на САС било прието, че предявени са искове по чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че съществува менителнично задължение по отношение на издателя М. и авалиста Й., и с правно основание чл.86 ЗЗД. САС, като е обсъдил само наличието на изискуемите реквизити за действителност на менителничния ефект, е заключил, че не било доказано, че издателя и авалиста не дължат-било поради плащане, било поради наличие на др.правоизключващи или правопогасяващи юридически факти.

Касаторът твърди, че по този начин САС е изключил от предмета на делото твърденията на ищеца в ДИМ и уточняващата молба от 3.07.2012 г. относно обезпечителния характер на ЗЗ и каузален произход на исковата сума-неизплатени задължения за наем и неустойки по договор с П. Б. за обект Мол Б.. Това съставлявало произнасяне по непредявен иск и недопустимост на решението.

По първият въпрос как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че ЗЗ от 20.12.2007 г. е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение на М. О. само по сключен договор от 23.11.2007 г. за наем на кофражни платна за обект Хермес парк-С. и връщането им, а в ДИМ ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т.17 на ТР 4/2013 ОСГТК. Съгласно т.17 в производството по иск по чл.422,ал.1 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна ЗЗ подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издаден ЗЗ, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, респективно несъществуването на вземането по ЗЗ.

По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т.о.