Определение № 696 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Ш. срещу решение № 201 от 3.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 267 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1463 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 1687 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове за солидарното осъждане на Община Брезово и „Илта“ ЕООД на сумата от 57 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяна загуба на ценна дървесина и сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нереализиран плододобив в резултат от неправомерно изсичане на четири орехови дървета в имот № 145005 в землището на [населено място], местност „Кинански орех“.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция, решаваща спора по същество, да допусне трайна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза без участие на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза?

2. Има ли процесуално задължение въззивният съд да назначи повторна експертиза, ако първоначалната не е изследвала обекта на експертизата?

3. В случай че въззивният съд не приеме оспорване на първоначална експертиза и откаже повторна тройна експертиза, въззивният съд не следва ли да го обсъди в мотивите си?

4. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд не допуска повторна експертиза, въпреки изрично оспорване на единичната експертиза и искане и обосноваване на страната на мотиви за допускане на повторна експертиза?

Ответниците по касационната жалба Община Брезово и „Илта“ ЕООД не вземат становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът е изложил в исковата молба, че е собственик на имот № 145005 в землището на [населено място], местност „Кинански орех“, в който са се намирали четири вековни грамадни орехови дървета. През лятото на 2009 г. община Брезово е възложила на „Илта ЕООД“ почистването на намиращото се в близост до имота речното корито на река Р.. При извършване на тази дейност служители на дружеството неправомерно са отсекли неговите орехови дървета и са ги изнесли от имота. Ето защо е поискал общината и дружеството да бъдат осъдени солидарно да му заплатят 57 600 лв. обезщетение за претърпяната загуба на ценна дървесина и сумата от 12 500 лв., обезщетение за нереализирания плододобив от орехите за периода от 2009 г. до 2014 г.

С решение № 1463 от 14.11.2016 г. по гр. д. № 1687 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд исковете на касатора са били отхвърлени. Първоинстанционният съд е приел за недоказано обстоятелството, че при извършената сеч в коритото на реката са били отрязани и орехови дървета, намиращи се в имота на ищеца, тъй като теренът не е бил трасиран и няма ясно очертани граници. Освен това от показанията на разпитания свидетел не се установява нито кога, нито от кого са изсечени дърветата, за да се ангажира отговорността на ответниците. Решението на Пловдивския окръжен съд е било потвърдено от Пловдивския апелативен съд с решение № 151 от 7.8.2017 г. по гр. д. 145/2017 г. Върховният касационен съд обаче е постановил решение № 254 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 4863/2017 г. за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения. Делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд с цел да бъдат дадени указания на ищеца за възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция заради непълнота на доклада. При повторното разглеждане на делото Пловдивският апелативен съд е постановил определение № 233 от 4.6.2019 г. по гр. д. № 267/ 2019 г., с което е указал на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелства, за които носи доказателствената тежест-да установи наличието на орехови дървета в неговия имот, които са били отсечени от служители на „Илта“ ЕООД на 14.09.2009 г. при възлагане на работа от Община Брезово. В изпълнение на указанията касаторът е поискал да бъдат разпитани двама свидетели и да бъде назначена комплексна лесотехническа-оценителна експертиза, която да изчисли размера на претърпените вреди и да отговори дали четирите орехови дървета са се намирали в неговия имот. Съдът е допуснал събирането на тези доказателства. Разпитаният свидетел е посочил, че в имота на ищеца е имало орехови дървета още от 1968 г., които са отсечени преди десет години, но не знае кой и как ги е отсякъл. Според приетата лесотехническа експертиза местата на дърветата, посочени от ищеца, са извън границите на имота. За окончателно установяване на местонахождението на четирите орехови дървета в имота на ищеца е необходимо да се извърши геодезическо заснемане за определяне на границите на засегнатите имоти от правоспособен геодезист. За определяне обема на отсечените дървета вещото лице е използвало методи на таксацията въз основа на информация от сателитни снимки на терена. В публичното съдебно заседание на 11.11.2019 г. вещото лице е обяснило, че не е използвало метода на изчисляване на кубатурата на база височината по радиуса на квадрат/като за цилиндър/, тъй като дървото не представлява цилиндър. Височината е определена на база на кривата, която е получена от измерване на живи в момента орехови дървета в района. Пълномощникът на ищеца е оспорил експертизата, тъй като измерването следвало да се извърши според височината на дърветата. Поискал е изслушване на повторна тройна експертиза без участието на вещото лице, изготвило експертизата. Искането е било оставено без уважение и въззивният съд отново е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение. Приел е, че въпреки дадените указания, ищецът не е установил по несъмнен и категоричен начин отсичането на четирите дървета от служители на ответното дружество при изпълнение на работата, възложена им от Община Брезово.

При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси, както и подробно развитите оплаквания в касационната жалба, се отнасят до погрешното според касатора измерване на обема на дървесината, която е загубил. Касаторът смята, че изчисленията на обема е следвало да се извършат на база на височината на дърветата, заради което е оспорил експертизата и е поискал изслушване на повторна тройна експертиза, която въззивният съд е отказал да допусне. Съображенията на вещото лице относно използвания от него метод на изчисление и непригодността на предлагания от ищеца метод са били достатъчно убедителни, за да обусловят отказа да се допусне повторна експертиза. Дори да се възприемат желаните от касатора отговори на поставените въпроси, не би се достигнало до друг изход на спора, тъй като евентуално погрешните изчисления на обема на дървесината се отнасят само до размера на дължимото обезщетение, но не и до наличието на основание за неговото присъждане. Въззивният съд е приел, че липсва основание за предявените искове, тъй като е неустановено по делото, че дърветата са се намирали в имота на ищеца и че са били неправомерно отсечени от служители на ответното дружество при изпълнение на работа, възложена им от Община Брезово. Първото обстоятелство ищецът не е доказал, тъй като не е поискал геодезическо заснемане за определяне на границите на имота, а според приетото заключение дърветата са били извън тези граници. Второто обстоятелство не може да се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не посочват кой и кога е отсякъл ореховите дървета. Следователно, както е констатирал въззивният съд, не е налице фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, поради което изобщо не могат да се поставят въпроси, свързани с размера на обезщетението.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение