Определение № 58 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „АТМ Център” АД, [населено място], чрез адв. И. В.-П. срещу решение № 905/03.02.2020 г. по гр.дело № 7307/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 331568/06.02.2018 г. по гр.дело № 69999/2016 г. на Софийски районен съд, с което е осъден „АТМ Център” АД на основание чл.200,ал.1 КТ да заплати на Д. П. Т., на К. Р. А. и на А. Р. А. на всеки от тях по 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на Р. А. Т., настъпила на 16.09.2015 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от 16.09.2015 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.200,ал.1 КТ се отхвърлят като неоснователни. В изложението са формулирани няколко правни въпроса. Един от въпросите е: кое е дължимото обезщетение по смисъла на чл.200,ал.4 КТ спрямо което следва да се приложи редукцията при наличие на изплатено застрахователно обезщетение/чл.200,ал.4 КТ/ и при наличие на съпричиняване/чл.201,ал.2 КТ/- спрямо справедливия размер, определен от съда или спрямо претендирания от ищците размер от обезщетението с исковата молба. Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като посочения въпрос е предмет на т.дело № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение