Определение № 281 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Г. К., С. Д. К. и С. П. П., всички действащи чрез адв. С. И. К., срещу въззивно решение № 7/10.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 474/2012 г. Излага касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Насрещната страна К.. (К.), чрез М. Д. и Р. Р., инспектор-юристи в ТД – Р., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил „в обжалваната му част” решение № 476/13.07.2012 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 854/2010 г., постановено по иск, с правно осн. чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на КОМПИ. В изложението към касационната жалба са повдигнати следните материалноправи въпроси: При наличие на законен източник за придобиването на определено конкретно имущество, може ли да се направи основателно предположение, че то е свързано с престъпната дейност на съответното лице, поради което, по отношение на това конкретно имущество, следва ли да се приеме, че са налице законовите предпоставки за отнемането му; как следва да бъде извършена преценката за наличието на законовите предпоставки за отнемане на определено имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.); за презумпцията по чл. 9 ЗОПДИППД (отм.); възможно ли е да се отнемат суми, които не съществуват в имуществото на ответника при подаване на иска и към момента на постановяване на съдебното решение; тълкуване на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.). Съставът на Върховния касационен съд не може да прецени дали въпросите са разгледани от въззивния съд и разрешението му противоречи ли на цитираните в изложението към касационната жалба съдебни актове, доколкото мотивите на въззивния акт възпроизвеждат твръденията на страните в исковата молба, отговора към нея, въззивната жалба, отговора по нея, решението на първата инстанция, какви докзателства са приети, но без анализ и заключение какви факти е намерил за установени въззивният съд, съответно какви са правните му съображения. С оглед на така изложеното, относим за постановения резултат от въззивната инстанция, се явява процесуалноправният въпрос на касаторите относно мотивите на въззивния съд и длъжен ли е той да обсъди и прецени по свое убеждение доказателствата и доводите на страните. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото разрешението на въззивния съд по поставения въпрос противоречи на посочената от касаторите съдебна практика, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Мотивиран от горното, съдът