Определение № 50666 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2770/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Ц., представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Р. Б. от АК [населено място], срещу решение № 10533 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 942/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 09.01.2020 г. по т.д. № 1/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил. С първоинстанционното решение, в потвърдената от въззивната инстанция част, е уважена регресната искова претенция на Гаранционен фонд за сумата от 96 957.54 лв., изплатена от ГФ на С. Г. Л. и Б. Г. Л., включваща главници, присъдени на последните с влязло в сила решение по в.гр.д. № 3396/2013 г. на САС, съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им К. Б. Л., причинена по непредпазливост от Ц. Ц., за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда, както и законна лихва върху обезщетенията, считано от 07.08.2008 г. В частта, с която след частична отмяна на решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е отхвърлила исковата претенция на ГФ – за разликата над 96 957.54 лв. до 105 964.22 лв., решението е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска по чл.288 КЗ / отм./, евентуално, за връщане на делото за повторно въззивно разглеждане.Твърди се, че Гаранционен фонд, в качеството му на ответник по исковете с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, предявени от С. и Б. Л., е проявил процесуално бездействие, не е доказал единственото въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, проявил е и груба небрежност, като не е обжалвал осъдителното въззивно решение. Касаторът счита, че посоченото процесуално поведение на ГФ изключва неговото регресно право срещу причинителя на вредата. В касационната жалба се сочи още, че решаващият съд се е позовал на неприети писмени доказателства – регресна покана и обратна разписка за връчването й, поради което атакуваното решение е и необосновано. Касационният жалбоподател оспорва и дадената от съда правна квалификация на иска – по чл.288, ал.12 КЗ / отм./ вр. чл.227, вр.чл.213 КЗ /отм./. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли се регресно право на ГФ в пълен обем - за изплатени обезщетения на увредени лица, когато в гражданското производство по определяне на непозволеното увреждане фондът не е проявил дължимото поведение при определянето на обема на отговорността на делинквента поради проявена небрежност и недостатъчна процесуална активност от негова страна и 2. Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на документи, които не са приобщени като доказателства по делото. Твърди се, че по посочените въпроси е налице противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС: решение по т.д. № 898/2009 г., решение по т.д. № 1211/2010 г. на I т.о.; решение по т.д. № 1090/2011 г., решение по т.д. № 822/2011 г. и решение по т.д. № 530/2010 г. на II т.о.,както и решение по гр.д.№ 534/2012 г., IV г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на самостоятелните основания по чл.280, ал.2, предл. второ и предл.трето ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което се преценява като процесуално допустима. При постановяване на атакуваното решение, съставът на Софийския апелативен съд, след извършена преценка на писмените доказателства по делото и проведената съдебно-счетоводна експертиза, е възприел изводите на първостепенния съд, според които в полза на Гаранционен фонд е възникнало регресно право по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ да претендира от причинителя на вредата обезщетенията, които фондът е изплатил на третите увредени лица въз основа на годно изпълнително основание - влязло в сила решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, по предявени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съдебен състав е преценил представените с исковата молба на Фонда писмени доказателства относно влязлата в сила присъда срещу Ц. Ц., вкл. и в частта й по гражданските искове на родителите на загиналия при произшествието К. Л., влязлото в сила решение на САС, с което предявените срещу ГФ искове по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ са уважени за по 30 000 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2008 г. и участието на Ц. Ц. в производството пред СГС и пред САС като трето лице помагач на страната на ГФ, както и справката от ЧСИ за заплатените от ГФ суми на увредените лица, Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на атакувания съдебен акт. Първият въпрос от изложението към жалбата не удовлетворява общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от съобразителната част към решението е, че въззивната инстанция не е формирала решаващи за изхода на делото изводи по основателността на предявения от ГФ иск въз основа на извършените от Фонда процесуални действия по приключилото гражданско производство по предявените срещу него искове по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Отразено е обаче, че ответникът по настоящото дело /сега касатор/ е конституиран като трето лице помагач на страната на ответния ГФ и е участвал в това процесуално качество в първоинстанционното и въззивни производства. Последната констатация на съда обяснява липсата на изрични мотиви по възраженията и доводите на касатора за неадекватна процесуална защита на ГФ в приключилото срещу него гражданско производство. Освен горното, първият въпрос обективира несъгласието на касатора с формираната правна воля на съда за наличието на предвидените в чл.288, ал.12 КЗ /отм./ предпоставки за суброгиране на ГФ в правата на удовлетворените кредитори на делинквента -увредените трети лица и относно обема на отговорност на причинителя на вредата. Това обуславя относимостта на въпроса към касационните оплаквания, произнасянето по които не попада в предметния обхват на селективната фаза на касационното производство. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в мотивите към т.1 от посочения по-горе акт на нормативно тълкуване. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК, в случая не би могъл да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Действително, в мотивите към атакуваното въззивно решение е отразено, че съдът кредитира всички представени от ищеца писмени доказателства, включително и регресната покана, с доказателствата с връчването й на ответника, независимо, че последните два документа са били изключени от доказателствения материал по делото от първостепенния съд. Независимо от допуснатата от въззивната инстанция неточност, преценката на ненадлежно събрани доказателства е ирелевантна, доколкото ГФ не е заявил акцесорна искова претенция за период преди завеждане на исковата молба по настоящото дело. Затова и въпрос № 2 не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото. Неустановяването на общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не предпоставя произнасяне по сочения в изложението към жалбата допълнителен критерий, както е указано и в ТР № 1/2009 г. Бланкетното твърдение на касационния жалбоподател за недопустимост на въззивния съдебен акт, преценявана в настоящия стадий като вероятна недопустимост по см. на чл.280, ал.2, предл.второ ГПК, не може да обоснове достъп до касация. По делото липсват данни за евентуални нарушения на процесуалния закон, водещи до вероятност постановеният съдебен акт да е недопустим. От съдържанието на въззивното решение не се установява и прилагане на несъществуваща правна норма или прилагане на норма в нейния обратен смисъл. Не е налице и явна необоснованост на решението в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение