Определение № 1154 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Л. П. Б. и Ф. С. Г., граждани на Руската федерация, чрез адвокат В. Т., касационна жалба с вх.№ 421 от 10.01.2025 г. срещу решение № 956 от 13.11.24 г., постановено от Окръжен съд Бургас по гр.дело № 1264/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „Експенсив Вю“ ЕООД искове за установяване правото им на собственост на основание придобивна давност върху апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Касаторите се оплакват от допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на въззивното решение.

В изложението към касационната жалба са формулирани процесуално-правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви по всички възражения на

страната и представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност относно началния и крайния момент на осъществяваната фактическа власт в хипотезата на придобиване на недвижим имот чрез давностно владение? Твърди се противоречие с решение 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014г., ІV г.о. на ВКС.

2. Налице ли е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът не е допуснал доказателства в рамките на съдебното дирене, представени във връзка с дадени указания относно подлежащите на доказване обстоятелства и наведените от ответника възражения?

3. Длъжен ли е наследник да доказва пълно правоприемство по предварителен договор за покупко-продажба, по който страна е бил наследодателят му, в случай, че е доказал качеството си на наследник и е приел наследството? Твърди се противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ВКС. Г.

Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разгледал предявени от Л. П. Б. и Ф. С. Г. срещу „Експенсив вю“ ЕООД субективно съединени установителни искове за собственост на основание придобивна давност върху апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Въззивният съд приел, че претенцията за собственост се основава на придобивна давност с начало сключването на предварителен договор за покупко - продажба от 24.07.2007 г. между О. Л. (лично и като пълномощник на останалите съсобственици - Л. Б. и С. Г.) от една страна и първоначалния собственик „Евроден“ ЕООД от друга, целящ бъдещото закупуване на апартамента в равни дялове от по 1/3 ид.ч. за съсобствениците. Ф. Г. е наследник на О. Л. и С. Г., починали през 2021 г. След анализ на писмените и гласни доказателства съдът приел, че Л. Б. и наследодателите на Ф. Г. – родителите му С. Г. и О. Л. са получили владението върху процесния апартамент от 2008 г., но придобивната давност е започнала да тече от датата на установяване етапа „груб строеж“, констатиран с протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ от 10.03.2009 г. При противоречие между посочения констативен протокол и показанията на свидетеля П., че сградата е била завършена през 2007 г., съдът посочил, че показанията на свидетеля били твърде общи, а протоколът е официален удостоверителен документ и следва да му се довери.

Съдът приел, че купувачите са напуснали окончателно апартамента през 2017 г., към който момент давността не била изтекла. От констатациите на вещото лице, изготвило експертно становище от 11.12.2017 г. за оценката на цялата сграда в производството по несъстоятелност на „Евроден“ ЕООД, в които не било отразено чуждо имущество или присъствие в процесния апартамент, съдът направил извод, че към този момент той е бил освободен от ищците и те не са осъществявали фактическа власт върху него.

При така установените факти въззивният съд направил извод за неоснователност на претенцията поради липса на десетгодишен период на владение. Допълнителни съображение изложил досежно липсата на доказателства ищецът Ф. Г. да е единствен наследник на родителите си при наличието на данни, че те са имали и друг син.

С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите първи въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с цитираното от касаторите решение, както и със служебно известната практика на ВКС по въпроса.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение