Определение № 933 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 297/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933

гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 297 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Клеманн“ ЕООД чрез особен представител адвокат В. Н. срещу решение № 1 от 06.01.2026г. по в.т.д.№ 567/2025г. на Апелативен съд София. С последното, след отмяна на решението по т.д.№ 2539/2024г. на СГС, с което молбата по чл.625 ТЗ, подадена от „Вис Електроник“ ЕООД в качеството му на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Клеманн“ ЕООД е отхвърлена, въззивната инстанция е обявила неплатежоспособността с начална дата 31.12.2023г., открила е производство по несъстоятелност на „Клеманн“, и е назначила временен синдик.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.608 ТЗ. Твърдението е, че въззивният съд е извел състоянието на неплатежоспособност, опирайки се на алтернативни изчисления на коефициенти за ликвидност, при които са изключени съществени краткотрайни активи (касови наличности и вземания по предоставени заеми), без категорични доказателства за тяхната липса или пълна неликвидност и по този начин е подменен законовият критерий за обективна и трайна неспособност да се плащат изискуеми парични задължения с хипотетично състояние, основано на презумпции. Според касатора съдът е използвал „счетоводен модел, който произволно елиминира активи“. Позовава се на нарушаване на правилата за оценка на доказателствата със съображения за неоснователно кредитиране на приетата пред САС експертиза, а не на тази, изготвена в първоинстанционното производство. Наведени са доводи за непълно обсъждане на доказателства в тяхната съвкупност поради възприемане на алтернативния вариант на счетоводната експертиза, която изключва активите на каса и вземания по договори за заем, без да анализира значимите показатели за ликвидност за 2020г. - 2022г. Въведени са твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост и явна несправедливост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на молбата по чл.625 ГПК, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания по тълкуването и прилагането на чл.608 ТЗ.

В инкорпорираното във въззивната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „ При определяне наличието на неплатежоспособност по чл.608 ТЗ, следва ли съдът да изключи парични средства по каса и вземания по предоставени заеми единствено въз основа на предположения (например липса на инвентаризационни описи или дълъг падеж), без категорични доказателства за тяхната липса или неликвидност, и какъв е методът за доказване на тези липси?“

2/ „Как следва да се съотнасят методиките за анализ на ликвидност в рамките на съдебно-счетоводната експертиза с легалната дефиниция на неплатежоспособност – необходимо ли е обективно и трайно състояние на неспособност за плащане към повече от един кредитор или е достатъчно спорно и необезпечено вземане на един кредитор?“ при въведена (без аргументи) към двата въпроса допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

В писмен отговор „Вис Електрик“ ЕООД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Счита касационната жалба също за неоснователна.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.625 ТЗ със съображенията, че молителят „Вис Електроник“ ЕООД не установява активната си легитимация на кредитор на „Клеманн“ ЕООД - молителят е цесионер по договор, сключен на 01.11.2024г. с цедент „Агро Ферт груп“ ЕООД и е придобил вземане за неустойка в размер на 500 000лв., дължима за неизпълнение от страна на продавача „Клеманн“ на задълженията му по договор за продажба на пшеница от 22.05.2023г. към купувача „Агро Ферт Груп“. Според първоинстанционния съд договорът за продажба на пшеница и констативния протокол към него от 02.01.2024г., установяващ неизпълнението на продавача по него и задължението му за неустойка, не отразяват волята на управителя на „Клеманн“ М. Б., защото подписите върху двата документа се намират върху тях, или защото са пренесени чрез техническо средство, или защото текстът е нанесен впоследствие върху подписан от управителя празен документ.

Пред въззивната инстанция е приета повторна съдебно-графическа експертиза и нова съдебно икономическа експертиза.

Съставът на САС приел, че автентичността на подписите е установена както от вещото лице по СГЕ, изслушана пред СГС - В., така и от вещото лице по повторната СГЕ, изслушана пред САС - С., като противоположни са изводите на двете вещи лица само по въпроса дали подписите на управителя М. Б. са положени върху чертата срещу „Продавач управител“ или чертата е положена върху подписа, т.е., дали евентуално подписът не е положен върху бели листове, а текстът над него е отпечатан впоследствие, което би означавало, че текстът не отразява волята на соченият като негов автор и е документите са неавтентични.

В обжалвания акт са възприети изводите на вещото лице И. С., със съображенията, че това заключение е мотивирано относно метода, който е използван при изследването - метода за визуално микроскопско изследване посредством стерео микроскоп с вградена камера и допълнителен преминаващ през оптична тръба източник на осветление с променящ се интензитет във видимия спектър, както и кръгов поларизационен филтър на обектива, който метод почива на двукомпонентния състав на съвременните химикални пасти и наличието или липса на описания в криминалистичната литература като „гланц ефект. При хипотеза, при която химикалната паста е под тонерната топилка, в рамките на идентично изследване в идентични условия, участъкът на пресичане ще съхрани матовия си черен цвят без „гланц ефект“. След извършване на описаното изследване вещото С. лице е установил ясно наличието на „гланц ефект“, което е илюстрирал и чрез снимки по време на изследването и в резултат на това е заключил, че изследваните подписи са положени върху тонерния отпечатък, а не преди това.

Съставът на САС е разграничил, че вещото лице В., работил пред първоинстанционния съд, не е мотивирал използването на конкретния метод на изследване. Кредитирал е заключението на вещото лице С. и е приел за установено, че в двата изследвани документа подписите на управителя на продавача М. Б. са положени върху тонерното мастило, след отпечатване на текста на документа, поради което те са автентични и отразяват неговата воля. При извода, че с договора за цесия молителят „Вис Електроник“ валидно е придобил вземането за неустойка, а това вземане произтича от търговска сделка, е счетена за установена материалноправната легитимация на дружеството, подало молбата по чл.625 ТЗ.

На следващо място въззивната инстанция е подложила на анализ дали неизпълнението на паричното задължение на ответника се дължи на обективна финансова невъзможност, обективно финансово икономическо състояние, основни показатели за което са коефициентите за ликвидност.

Възприето е, че за периода 2020-2024г. коефициентът на обща ликвидност е много над единица, т.е. над референтната стойност и показва добра възможност за погасяване на текущите задължения с краткотрайните активи. Обсъдено е, че назначената пред САС счетоводна експертиза е установила, че по оборотна ведомост за 2023 г. (неприключена), краткотрайните активи възлизат на 1 131 хил.лв., от които вземания по предоставени заеми са 1 066 хил.лв. и лихви 5 хил.лв., както и парични средства на каса в размер на 60 хил.лв. Обсъдено е и, че пред въззивната инстанция са приети договори на „Клеманн“ ЕООД от 2022 г. за предоставени заеми за срок от 10 години.

Възприет е извод, че от краткотрайните активи следва да бъдат изключени договорите за заем, тъй като същите са от 2022 г. и 2023 г., а падежите им са съответно след 5 или 10 години, т.е. същите са дългосрочни вземания и не следва да участват при определяне коефициентите за обща и бърза ликвидност (там участват само краткосрочните вземания), при което тези показатели рязко падат много под единица през 2023 г., т.е., под референтните стойности за добро финансово-икономическо състояние.

Възприет е и извод, че следва да бъдат изключени и паричните средства на каса, тъй като за тях няма инвентаризационни описи и не може да се приеме, че са били налични, при което коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност за 2022 г. и 2023 г., също са нулеви.

Акцентирано е на обстоятелството, че при варианта на изчисления без договорите за заем и без паричните средства на каса за 2023г., общата и бързата ликвидност са 0.125, а незабавната и абсолютната – нулеви; за 2024г. общата и бързата са 0.0185, а незабавната и абсолютната – нулеви.

Обсъдено е, че на вещото лице не са предоставени от „Клеманн“ ЕООД или от обслужващата го счетоводна къща документи, различни от вече представените при изготвяне на заключение пред СГС. От счетоводната къща на вещото лице е посочено, че не са приключвали 2023 г., а за 2024 г. никой не им е предоставял документи, съответно също няма приключване. Извършена е преценка, че това състояние продължава и през 2024г.; че отсъстват данни за финансово-икономическото състояние на дружеството през 2025 г., но е публично известно, че през февруари 2024 г. едноличният собственик и управител на ответника – М. Б. е разстрелян. Същевременно от търговския регистър се установява, че и към момента дружеството е без вписани нов едноличен собственик и управител, т.е. очевидно не осъществява дейност и няма как да има промяна във финансово-икономическото му състояние от 2024 г.

Обоснован е извод, че вземането на молителя не може да бъде погасено поради обективно влошеното икономическо състояние на ответника, това състояние е трайно и продължава да е такова и към момента на приключване на устните състезания. Отчетен е фактът, че ответникът не е изпълнил и вмененото му задължение по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото годишния си финансов отчет за 2023 г. и 2024 г., поради което са налице предпоставките за прилагане и на последиците по чл. 161 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ и следва да бъдат прието за доказано състоянието на неплатежоспособност за продължаващ период от време, което установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора, а длъжникът, в чиято тежест е да установи наличието на тези отрицателни предпоставки, не е представил доказателства за тях. Обосновано е, че състоянието на неплатежоспособност е настъпило рязко през 2023 г., като то е сигурно към 31.12.2023 г. и тази дата следва да бъде приета като дата на неплатежоспособността на ответника. Обсъдено е, че молителят е поискал производство по несъстоятелност да бъде открито при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ и е привнесъл разноски, достатъчни за покриването на началните.

Искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси не може да бъде уважено.

Съгласно трайноустановената съдебна практика, длъжникът е икономически способен да изпълни изискуемите си парични задължения, когато разполага с парични средства или с реално ликвидни от икономическа гледна точка активи, поради което релевантни за платежоспособността му са краткотрайни /текущи/ активи и то ако реално съществуват и са реално ликвидни /продаваеми, събираеми/ в обозрим кратък срок.

Структурата на краткотрайните активи, платежоспособността на ответното дружество, е предпоставена изключително от събираемостта на вземанията му и в този смисъл в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответника е било да установи реалната събираемост на краткосрочните вземания, а недоказаност на съществуването и/или ликвидността на съответен вид актив изключва съобразяването му при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие (решение по т.д. № 2205/2017 г. на І т.о. и по т.д. № 685/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС ). По приемането на изслушаната пред САС съдебно-счетоводна експертиза особеният представител не е възразил, нито е поставил въпроси при изслушването на вещото лице.

При формулирането на първия въпрос касаторът не държи сметка, че именно в негова тежест като длъжник е да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите, съответно да представи инвентаризационни описи, сравнителни ведомости и др., както и да установи действителната касова наличност, която е елемент от съвкупната преценка на показателите за финансова автономност, ликвидност и задлъжнялост на предприятието на търговеца, а не да отправя питане в изложението „какъв е методът за доказване“. Съдът дължи да разпредели доказателствената тежест в процеса, но не и да указва способите за доказване. В доказателствена тежест на касатора е да докаже, че е изпълнил задължението си или, че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите и конкретно в контекста на въпросите да установи действителната касова наличност и ликвидността на вземанията си. Изводът на въззивната инстанция, че длъжникът не е оборил установената от закона презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато е спрял плащанията - чл. 608 ал. 3 ТЗ, е формиран на база установените по спора факти. Касаторът игнорира и обстоятелството, че са налице и основанията за приложение на презумпцията, че длъжникът не може да изпълни своето изискуемо задължение към кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като неговите финансови отчети за последните три години не са обявени в Търговския регистър - чл.608,ал.2 ТЗ.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в решението по т.д.№ 4254/2013г. на Първо т.о. на ВКС и той е съобразен от състава на САС в мотивите към обжалвания акт.

Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като приложното поле на визираната (чл.280,ал.1,т.3 ГПК) не се състои и изчерпва с позоваването на разпоредбата, а предпоставя надлежно мотивиране кое налага осъществяване на факултативния касационен контрол с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, така, както е разяснена в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно решението на САС не в отклонение, а в синхрон с практиката по чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК. Ответникът в касационното производство е представил доказателства за внесен депозит за адвокатското възнаграждение на особения представител на касатора и сумата следва да се изплати на адвокат В.Н. от САК, а касаторът следва да бъде осъден да я възстанови на „Вис Електроник“ ЕООД.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о. ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на решение № 1 от 06.01.2026г. по в.т.д.№ 567/2025г. на Апелативен съд София. Да се изплати на особения представител на касатора адвокат В. Н. от САК сумата 300 евро - адвокатско възнаграждение в качеството му на особен представител на „Клеманн“ЕООД. Осъжда „Клеманн“ ЕООД /н/ да заплати на „Вис Електроник“ ЕООД сумата 300 евро. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: