Определение № 3581 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2206/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. О., чрез адв.Н. Д., срещу решение № 83/14.07.2025г. по възз.т.д.№ 49/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново. С него е потвърдено решение № 150/19.12.2024г. по гр.д.№ 17/2024г. на Окръжен съд - Плевен, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2022г., в размер на 40 000лв., частично от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът изразява несъгласие с възприетия от въззивния съд извод, че липсва противоправно поведение на застрахования водач, за който поддържа да е извършен в нарушение на чл.50, ал.1 ЗДП и чл.235 ГПК, предвид непосочването спрямо изискванията на кои от нормите на ЗДП е преценено като правомерно поведението му. Релевирани са доводи за несъобразяване на извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане и непрякото признание за осъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. По тези съображения искането е за касиране на решението и за уважаване на иска.

В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка и поведението на водача при преценката налице ли е виновно поведение на водача? Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за наличието, респективно отсъствието на противоправно поведение на водача на МПС, като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител на вредите, респективно на застрахователя, без да посочи спрямо кои правила от Закона за движение по пътищата е преценявал поведението на водача при настъпване на процесното ПТП? Следва ли съдът да извърши преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и на причинната връзка между тези действия и настъпването на непозволено увреждане?

2. Неспирането на знак „Стоп“ с пресичане на „Стоп линията“ в конкретната пътна обстановка, макар и без навлизане в кръстовището, представлява ли нарушение на ЗДП, което да обуслови деликтната отговорност на водача на МПС, респективно функционалната отговорност на застрахователя?

3. Как следва съдът да преценява понятието в решение № 13/1997г. по н.д.№ 13/77г. на ОСНК „без очевидно намерение за зачитане на предимството на пътното превозно средство“? Обвързано ли е същото от уменията на водача, движещ се по пътя с предимство, след като възприеме, че МПС, идващо от път без предимство, не спира на знак „Стоп“ с преминаване на „Стоп линията“, преди да предприеме действия по предотвратяване на ПТП, да определи скоростта на движение на автомобила, изчисли опасната му зона за спиране, респективно разстоянието, на което се намира „Стоп линията“ от кръстовището, за да бъде в състояние да прецени, дали ще бъде отнето предимството му, респ. в кой момент да предприеме действия по предотвратяване на произшествието? Ако отговорът е отрицателен, в кой момент след пресичане на „Стоп линията“ възниква опасността за движещите се по пътя с предимство?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът ЗК„Лев инс“ АД, чрез адв.Н. М. и адв.И. М. от АК - Плевен, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Искането е да не бъде допускано обжалване и за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По делото е установено и безспорно, че на 02.11.2022г. ищецът се е движел с мотоциклет, със скорост 9.1 м/сек/ 32.76 км/ч по улицата с предимство, която е с асфалтова настилка, с широчина 7.6м, суха и без особености и наличен надлъжен наклон, с налична хоризонтална маркировка – непрекъсната осова линия, за двупосочно движение. Необходимото разстояние за спиране на мотоциклета/т.нар. „опасна зона“ при скорост на движение 9.1 м/сек/ 32.76 км/ч е 16.95м. Непосредствено преди навлизане в кръстовището, а именно на разстояние от 21.8м от началото на кръстовището, той е променил рязко/ с ок.18 градуса/ направлението на управлявания мотоциклет към насрещната пътна лента, при което е загубил вертикална устойчивост и управление над мотоциклета, преминал е през кръстовището, без да се допира до нито една кола, ударил се е в бордюра на улицата и е паднал, в резултат на което е получил травматични увреждания.

Също така е установено и безспорно, че в същото време, по улицата без предимство, която е с асфалтова настилка, с широчина 6.1 м, с възходящ надлъжен наклон ок. 2 градуса, се е придвижвал, с последващо закъснително движение, застрахованият водач на лек автомобил със скорост от 7.47 м/сек/26.89 км/ч. Непосредствено преди кръстовището, на улицата, по която се е движел застрахованият водач, е имало начертана „Стоп линия“ с широчина 50 см, а пред нея пешеходна пътека тип „Зебра“, както и е имало наличен знак „Стоп-спри осигури предимство“. Застрахованият водач не е спрял на знака „Стоп“ и на „Стоп линията“, а е спрял след тях, като се е позиционирал в покой преди кръстовището, на разстояние 1.85м от лентата на движение на мотоциклета, в момент, в който мотоциклетът е бил на разстояние 15.47м от кръстовището. Към момента на загуба на устойчивост на мотоциклета до момента на установяването му в покой лекият автомобил е бил в състояние на покой и контакт между двете ППС не е имало.

Също така е установено, че на посоченото място в скицата към допълнителното заключение на САТЕ/л.224/ е имало паркиран автомобил, който е ограничавал видимостта и на двамата водачи на ППС, като е било технически възможно те да се възприемат като местонахождение, посока и направление в момента, в който мотоциклетът е бил на разстояние 21.8м преди началото на кръстовището, а автомобилът е бил на 0.9м след „Стоп линията“, когато е бил все още в закъснително движение.

Въз основа на заключението на САТЕ и обясненията на вещото лице по делото въззивният съд е приел, че липсва противоправно поведение на застрахования водач, тъй като той е спрял, макар и след „Стоп линията“, на място, позволяващо му технически да възприеме положението и скоростта на движещите се по пътя с предимство ППС и да спре, пропускайки ги. Не е отрекъл допуснатото от него нарушение, изразяващо се в неспиране на „Стоп линията“, но въз основа на доказателствата по делото е приел, че то не е в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието, предвид установеното, че застрахованият водач е имал видимост към мотоциклета на 0.9м след „Стоп линията“. Въз основа на доказателствата по делото е намерил, че произшествието е било предотвратимо от ищеца или чрез реализиране на плавна промяна на направлението на мотоциклета в съотносимост с промяна на направлението на полагащото му се пътна лента под ъгъл, не по-голям от 7 градуса, или чрез запазване на траекторията си на движение в полагащата му се пътна лента. По отношение на предприетата от ищеца маневра, изразяваща се в промяна на направлението на мотоциклета, въззивният съд е приел, че в случая тя не е била необходима, предвид установеното, че преди и към момента на загуба на напречна устойчивост на мотоциклетиста траекториите на двете ППС не са се пресичали, и същевременно, че е извършена по неподходящ начин – при завъртане на кормилото под ъгъл около 18 градуса, при възможност за плавна промяна на направлението под ъгъл, не по-голям от 7 градуса.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън проверката за вероятна нищожност и/или недопустимост, в производството по чл.288 ГПК касационният съд е ограничен от въведените от касатора основания за допускане на обжалване. Касаторът е длъжен да посочи един или повече материалноправноправни и/или процесуалноправни въпроси, които могат да бъдат само уточнени и квалифицирани от състава на касационния съд, но не могат да бъдат изведени от въведените в жалбата касационни основания. По тези въпроси е необходимо да е налице едновременно общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – те да са обуславящи крайния изход на спора, и някоя от въведените допълнителни предпоставки по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Процесуалноправните въпроси по пункт първи са свързани с правомощията на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, да обсъди събраните по делото доказателства и да се произнесе по съществото на поставения материалноправен спор, в случая - да извърши преценка на правомерността на действията на водачите и на причинната връзка между тези действия и настъпването на непозволеното увреждане. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича преди всичко от необосноваване на приложното поле на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Формулировката на първия от поставените въпроси по пункт първи касае доказателствата по делото, които са конкретно относими към пътната обстановка и поведението на застрахования водач. В изложението касаторът не е посочил кои от тези доказателства са необсъдени. Не може да се изведе общата предпоставка за допускане на обжалване от въведеното в жалбата оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване на извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане и непрякото признание за осъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Същевременно изложените от въззивния съд мотиви не позволяват да се направи извод за противоречие на даденото разрешение от формираната по въпроса съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК относно правомощията на въззивния съд. В обжалваното решение е направена преценка въз основа на доказателствата по делото на поведението на застрахования водач и на ищеца и на наличието, респективно отсъствието на причинната връзка с настъпване на непозволеното увреждане. Доколко тези изводи са правилни, е предмет на същинския касационен контрол, в случай, че такъв бъде допуснат, но е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

Не могат да послужат за предпоставка за допускане на обжалване вторият и третият от поставените от ищеца въпроси в изложението, тъй като те са фактически, доколкото изискват проверка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Същевременно, въпросите са пряк израз на несъгласие с правилността на възприетите от въззивната инстанция изводи, че не може да обуслови деликтната отговорност на застрахования водач неспирането на знак „Стоп“ с пресичане на „Стоп линията“ в конкретната пътна обстановка, същевременно, че предприетата от ищеца маневра не е била необходима и е извършена по неподходящ начин.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Не се присъждат разноски и на ответника, тъй като липсват доказателства за извършване на такива.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: