Определение № 393 от 28.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1820/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Силистра / ОБДХ - Силистра насетне в текста / против решение № 306/21.05.2021 г. по т.д.№ 259/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260576/16.12.2020 г. по т.д. №2380/2019 г. на Софийски градски съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на „Екарисаж Варна“ ЕООД, на основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 266 ал. 1 ЗЗД, сумата 159 625,26 лева, представляваща стойност на извършени работи по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договор № 23/17.08.2016 г., за възнаграждението за които са издадени 13 бр. фактури, в периода 01.02.2017 г. – 17.08.2017 г., като сумата е присъдена със законна лихва от 31.10.2019 г. до окончателното й заплащане, както и е присъдено обезщетение за забава в изплащането й, в размер на 38 480,15 лева, за периода 07.03.2017г. - 30.10.2019 г.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - последното изразяващо се в неоснователен отказ за допускане на исканите от ответника с въззивната жалба авто-техническа и допълнителна икономическа експертизи. Оспорени са като неправилни изводите на съда, че ОБДХ - Силистра е материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, доколкото, по виждане на касатора, тя не е страна по сключения с ищеца договор нито лично, нито чрез пълномощник, поради което този договор няма действие спрямо нея, доколкото не е налице някоя от възможните хипотези за обвързване на трето лице – чл. 22 и чл.23 вр. с чл.21 ал.1 ЗЗД. Оспорва доказаност на изпълнение на възложеното в обема, за който ищецът претендира възнаграждение. Оспорва изпълнението на ищеца да е прието, доколкото освен фактическо, същото изисква и правно действие по приемането - волеизявление на кредитора, че изпълненото съответства на възложеното - каквото не се установява. Оспорва и извода на съда, че е налице признание на вземането на ищеца, с извършеното от ответника осчетоводяване на издадените от ищеца фактури. В тази връзка и пред касационната инстанция касаторът поддържа възраженията си, че: сключеното на 05.08.2016г. споразумение между всички областни дирекции по безопасност на храните /ОДБХ/ е ирелевантно за спора и не представлява акт на упълномощаване на ОДБХ София-град да извършва действия от тяхно име, тъй като предхожда сключването на договора и няма необходимото за целта конкретно съдържание; че договорът поражда действие само за страните по него, съгласно чл. 21 ал. 1 ЗЗД и не може да разпростре силата си спрямо неучастващи в него лица; че клаузите на чл.5 ал.1 и ал.3 от договора, в частта им, определяща „всяка ОДБХ“ като задължено лице, са недействителни, поради липса на съгласие; че всички доказателства за установяване обема на изпълнението съставляват частни, изходящи единствено от ищеца документи, без обвързваща ответника материална доказателствена сила; че ищецът не е изпълнил задълженията си да изготви график за събирането на умрелите животни от административните области, да води дневници на входа и изхода на екарисажа, както и да поддържа онлайн информационна система за престираните услуги, поради което приложение намира разпоредбата на чл.83 ал.1 вр. с чл. 63 ал. 1 ЗЗД; че изрично възражение на възложителя за неточно изпълнение не е необходимо, за да бъде намалено възнаграждението на изпълнителя. Поискано е атакуваното решение на апелативния съд да бъде допуснато до касационен контрол и след отмяната му да бъдат отхвърлени изцяло предявените от насрещната страна искове или да бъде върнато делото за ново разглеждане, от друг състав на апелативния съд. Ответната страна - „Екарисаж Варна” ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че въпросите са формулирани превратно на действително приетото от фактическа страна по спора от въззивния съд, поради което и чужди на решаващите правни изводи, с подробни съображения, които настоящият състав взе предвид при произнасянето си. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, уважило исковете с правни основания чл. 79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че по силата на споразумение от 05.08.2016г.- чл.3 - директорите на областните дирекции по безопасност на храните, между които е бил и ответникът – ОДБХ Силистра, в съответствие и с чл. 8 ал.1 и ал. 2 ЗОП, са постигнали съгласие да бъде проведена обща за всички процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране,транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“, като ОДБХ София-град е упълномощена да проведе процедурата по ЗОП и да сключи договор със съответния изпълнител, от името и за сметка на отделните възложители. Прието е, че при провеждането на процедурата и сключването на договора от 17.08.2016г., ОДБХ София-град е действала както от свое име и за своя сметка, така и от името и за сметка на останалите ОДБХ, поради което правните последици от договора са възникнали директно в патримониума на отделните ОБДХ, съгласно чл.36 ал.2 ЗЗД. Всяка от Областните дирекции по безопасност на храните, съгласно чл.8 ал.2 ЗОП и клаузите на споразумението от 05.08.2016г., дължи заплащане на възнаграждение в съответно определен в последното процент от общия му размер. Въз основа на тези данни съдът е заключил, че е налице изразена от ответника воля за сключване на договора чрез пълномощника - ОДБХ София - град, договорът не е недействителен и следователно ОБДХ – Силистра е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове. Прието е за неоснователно възражението на ответника, за недоказаност на изпълнение в претендирания за плащане размер. Според състава, обратното е установено от приетите по делото стойностни сметки, описи за предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване на пътни листи и сметки за разпределение на сумите между отделните ОДБХ, като всички тези документи са подписани от лице, на което пълномощникът ОДБХ София – град изрично е възложил да проверява и заверява в предприятието на изпълнителя документите, отчитащи изпълнение на услугата – Д. Д., главен инспектор при ОДБХ – Варна. Стойностните сметки са заверени и от самия пълномощник – ОДБХ София – град, както и изпратени на възложителя – ОДБХ – Силистра с придружителни писма, без същият да е направил възражения по тях. Съдът е съобразил заключението на основната и допълнителна счетоводни експертизи, от което се установява че издадените и подписани от възложителя – ОДБХ - Силистра – фактури са надлежно осчетоводени при същия ,при констатация за редовно водено счетоводство и при двете страни, като счетоводните записвания кореспондират със стойностите по разходните документи, респ. е налице кореспонденция между издадените потвърдителни бележки, за иззети за обезвреждане умрели животни и пътните листи, за осъществено транспортиране на отпадъка до местоизвършване на услугата, вкл. е отречено надписване на изминати километри. Въз основа на така установеното съдът е приел, че възложителят ОДБХ – Силистра е изразил надлежно воля за приемането на изпълнението, включващо съгласие с удостоверените в документите факти. Допълнително в подкрепа на извода, че е налице приемане без възражения, съдът е съобразил установеното от съдебно-икономическата експертиза надлежно осчетоводяване на издадените от ищеца фактури, съответно подписани от представител на ответника. Последното е тълкувано като признание за изпълнение на задължението на ищеца, а като признание на вземането в претендирания размер е възприето и изходящото от страната писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от 18.01.2019 г., носещо подписите на директора и главния счетоводител на ОДБХ – Силистра, съдържащо отправено до ищеца потвърждение на задължение в размер на 159 625,26 лева. За неоснователно е счетено от въззивната инстанция възражението на въззивника, за неизпълнение на поетите с договора от ответника задължения да изготвя графици за събирането по административни области, да води дневник на входа и изхода на екарисажа и да поддържа онлайн информационна система, с аргумента, че неизпълнението на посочените задължения не рефлектира върху точното изпълнение на предмета на договора, след като самият възложител е приел изпълнението, независимо от неизпълнението на посочените задължения. В заключение съдът е обобщил, че ищецът е изпълнил задължението си да изработи възложеното му с договора, като работата му е приета, поради което му се дължи уговореното възнаграждение в претендирания размер. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 2 ГПК касаторът формулира следните въпроси, обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Може ли уговорената по договор престация, респ. отговорност при изпълнение да се търси от страна, различна от тази, сключила този договор ? – поради противоречие с решения по т.д.№ 474/2009г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1404/2008г. на ІV г.о. и т.д.№ 346/2009г. на І т.о. на ВКС; 2/ Включва ли приемането на извършеното по договора, по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, освен едно фактическо, така и едно отделно правно действие ? – поради противоречие с решение по гр.д.№ 972/1999г. на V г.о. на ВКС; 3/ Предпоставя ли неточното изпълнение намаляване на дължимото на изпълнителя възнаграждение и без изрично упражнено от възложителя право по чл. 265 ал. 1 ЗЗД ? - поради противоречие с решение по т.д.№ 1213/2018г. на І т.о. на ВКС; 4/ Неизпълнението на договорно задължение, препятстващо възложителя да контролира, респ. да е информиран за обема на изпълнението, представлява ли обстоятелство, което обуславя отказ от заплащане на възнаграждение, респ. неговото намаляване ? – поради противоречие с решения по т.д.№ 558/2010г. на І т.о. на ВКС и гр.д.№ 710/1985г. на ІІ г.о. на ВС; 5/ Представлява ли осчетоводяването на едно вземане признание на същото ? – поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 1697/2013г. на І т.о. и гр.д.№1286/1999г. на ВКС. Наред с това касаторът се позовава и на основанието „очевидна неправилност“ по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, която обосновава с аргумента, че неправилно съдът е приел като спорен въпроса дали е извършена работата, вместо това дали същата е извършена в сочения от ищеца обем, който не се установява с приложените частни, изходящи единствено от същия документи, без да са предявени на ответника за упражняване на контрол и приемане. Първият въпрос не кореспондира с решаващите мотивите на съда, обосновали извода му за наличие на материално-правна легитимация на ответника да отговаря по предявените искове. Противно на вложения във въпроса смисъл, съдът не е приел, че договорът разпростира действието си спрямо ответника, в качеството на трето лице, но извън хипотезите на чл.22 и чл.23 ЗЗД. Приел е,че договорът е сключен от пълномощник на ответника – ОДБХ София – град, от негово име и от името и за сметка на всички ОДБХ / позиция І по споразумението от 05.08.2016 г. / ,между които и ОДБХ – Силистра, като упълномощаването е по силата на сключеното на 05.08.2016 г. споразумение между всички областни дирекции за безопасност на храните. Съдът се е обосновал и с чл. 8 вр. с чл. 7 от ЗОП, в обосноваване на допустимо упълномощаване с този предмет - възлагане провеждането на процедура по ЗОП, по реда на договаряне без предварително обявление и сключване на договор от името и за сметка на отделните възложители – ОБДХ - чл.3 от споразумението от 05.08.2016 г.. По отношение този решаващ мотив касаторът не е формулирал съответен въпрос. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта, а и възможността за коментар на допълнителния селективен критерий, доколкото сочените съдебни актове касаят приложението на чл.21 ал.1 вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗЗД, а в случая намира приложение чл. 36 ал.2 ЗЗД, както правилно е посочил въззивния съд. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът не се е основал на фактическо приемане на изпълнението. Впрочем, в случая е налице специфика, спрямо изпълнението по същински договор за изработка, тъй като изпълнението не обективира конкретна – резултат от изпълнението – вещ/вещи, потребими сами по себе си, така че фактическо приемане е обективно изключено – значими са доказателствата за понесени разходи, в осъществяване на възложеното, в относимост към количествата приеман за унищожение животински материал и местонахождението му, спрямо местоизвършване на услугата по унищожаване. Предвид това, съдът е обосновал извод за приемане на изпълнението като точно, с оглед приподписването на разходните документи и от лице, контролиращо изпълнението на място, по възлагане от пълномощника на ответника – ОБДХ София – град, както и от самия пълномощник и при липсата на възражения от страна на възложителя, с приподписване на издадените фактури, осчетоводяването им и ползването на данъчен кредит. В практиката си Върховният касационен съд безпротиворечиво приема, че осчетоводяването и ползването на данъчен кредит обективира признание за осъществено изпълнение в съответствие с фактурираното, дори при липса на подписан двустранно приемо-предавателен протокол / в този смисъл решения по т.д.№728/2010 г., т.д. № 593/2009г.,т.д.№ 991/2009 г. и т.д. № 333/2011г. – всички на ІІ т.о. и др./. Ответникът не е противопоставил възражение, основано на обхвата на упълномощаването – за провеждане на процедурата по ЗОП и сключване на договора за услуга, не и за действия по организиране контрола върху изпълнението и приемането на изпълнението, вкл. чрез оторизирано от пълномощника лице. Но и в този случай решаващо значение биха имали обективиращи приемането на изпълнението от него действия и липсата на противопоставени своевременно възражения срещу обема и стойността на отчитаното. Некореспондиращ с решаващите изводи на съда е и третият въпрос по изложението. Същият включва, като предпоставка за търсения отговор, наличие на неточно – в количествено отношение – изпълнение, каквото въззивният съд не е установил. При това, с оглед цитираната, в обосноваване допълнителния селективен критерий съдебна практика, въпросът би имал смисъл само ако въззивният съд бе отказал да се произнесе относно обема на изпълнението, поради погасено, на основание чл. 265 ал. 3 ЗЗД, право на възложителя да претендира отговорност за недостатъци, като чл. 265 ЗЗД касае недостатъци в качествено, не и в количествено отношение / в този смисъл решения по т.д. №133/2010 г., т.д. № 1170/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2563/2019г. на І т.о. на ВКС и др. /. Въззивният съд не се е обосновавал с нормата на чл. 265 ЗЗД, респ. е изложил мотиви въз основа на какви доказателства и установими от тях факти приема за доказано изпълнение и в претендираното от ищеца количествено отношение. Четвъртият въпрос кореспондира с възражението на ответника, че поради неизпълнение на предвидени в договора задължения на длъжника, целящи да осигурят постоянен и ефикасен контрол върху изпълнението от страна на възложителя, на изпълнителя не се дължи възнаграждение за приетото / с оглед останалите фактически констатации и правни изводи на съда / изпълнение. Въззивният съд се е аргументирал с това, че между неизпълнението на различни от възложения резултат, странични спрямо изпълнението по предмета на договора задължения и постигането на възложения резултат следва да съществува конекситет, така че първото да изключва изцяло или частично второто, т.е. неизпълнението на тези допълнителни задължения обективно да е обусловило неизпълнение на възложеното, каквото не се установява по делото. Поради това, дори да кореспондира с решаващ извод на съда спрямо изрично въведено, правоизключващо - според ответника – възражение, въпросът обосновава само общия, не и допълнителния селективен критерий. Цитираната съдебна практика е относима към отговорност на кредитора / възложителя в настоящия спор / – чл. 83 ал. 1 ЗЗД – рефлектираща в позитивен за длъжника / изпълнителя / резултат - намаляване на дължимо от последния обезщетение или изобщо освобождаването му от отговорност към кредитора. Вярно е, че договорените задължения за график на извозването по административни области, дневници на вход и изход на екарисажа и особено на онлайн информационна система, гарантираща проследяване действителния трафик на транспортните средства, е от изключително важно значение срещу съставянето на неистинни разходни документи. Контролът по изпълнението на тези задължения,обаче, е следвало да бъде упражняван по време на цялото изпълнение и с нищо не е бил възпрепятстван за възложителя. Няма и възражение, че осъществяваният от пълномощника и определени от същия лица контрол, не обвързва възложителя, тъй като се касае за действия без представителна власт.Но и да би имало такова възражение, следва да се съобрази, че за тези действия е налице узнаване и непротивопоставяне от възложителя преди приемане на изпълнението. Възражение, основано на неизпълнението им би било релевантно само в относимост към недоказаност на изпълнението и оттук на дължимото възнаграждение, но преди приемане на изпълнението от възложителя. Последното не изключва оспорване на действителния обем на изпълненото, но прехвърля изцяло тежестта за доказване на възложителя, каквото не е сторено, вкл. отчетеният от изпълнителя и приет обем е възприет за достоверен със заключенията на основната и допълнителната експертизи. Удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий и последния поставен въпрос, доколкото даденото от въззивния съд разрешение не конфронтира с цитираното решение, относно приложението на чл. 116 б.“а“ ЗЗД, само в който аспект – като признание, прекъсващо погасителната давност, доколкото не е било изрично адресирано до кредитора - е отречено счетоводните записвания на длъжника да съставляват такова. Даденото разрешение изхожда от значението на факта на узнаването на изявлението на длъжника, изводимо от собственото му счетоводство, от единствено надлежния му адресат – кредитора, за да би имало прекъсващо погасителната давност действие. Както вече се посочи, по отношение значението на счетоводното отразяване на дълга в счетоводството на длъжника и ползването от него на данъчен кредит, е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС / така решения по т.д.№1882/2013 г. на І т.о., т.д.№ 593/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 991/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№588/2010 г. на ІІ т.о.,т.д.№ 2535/2013г. и т.д. 380/2009 г. на І т.о., т.д. 588/2010 г. на ІІ т.о., т.д. № 3597/2013 г. на І т.о. и др. / според която отразяването на двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника – купувач или възложител и ползването на данъчен кредит от него представляват недвусмислено признание на задължението и доказват съществуването му. При това въззивният съд е коментирал и друго доказателство, обективиращо писмено признание за задължението – неоспорено от ответника писмо - потвърждение, съдържащо изрично изявление на главния счетоводител на дирекцията и на нейния директор, за размера на дълга към датата на съставянето на писмото. Очевидната неправилност, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, предполага съдебното решение да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без анализ на действително извършените от съда и страните процесуални действия и съдържанието на доказателствата – единствено от мотивите на съдебния акт. Същата изисква надлежно обосноваване от касатора, аналогично на обосноваването на всеки от останалите допълнителни селективни критерии за допускане на касационното обжалване. Наведените от касатора съображения са за отказ на съда да изследва изпълнението на ищеца в количествено отношение и обосноваване на извод за доказаност на същото само въз основа на едностранно изготвени от ищеца документи, без обвързваща ответника материална доказателствена сила. Тези твърдения са установимо неверни от съдържанието на мотивите на въззивното решение, предвид преждеизложения коментар. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение