Определение № 943 от 05.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1136/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О.-Р. против решение № 51/17.02.14 г. по в.гр.д. № 35/14 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 1763/13 г. на Русенски РС, в частта с която касаторът е осъден да заплати на В. Ив. С. от Р. сумата 5 000 евро неустойка за неизпълнение по т.15 от договор от 28.08.2007 г. за прехвърляне собственост и учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу поемане задължение за застрояване, ведно със законната лихва и разноски. Ответницата по касация В.С. е подала отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. С обжалваното решение е прието, че неустойката е за пълно неизпълнение и замества дължимото обезщетение по чл.88,ал.2 ЗЗД-при едностранно разваляне на договора от собственика. Налице е пълно виновно неизпълнение, поради което в полза на С. е възникнало субективно право да развали договора. Същата е направила изрично волеизявление в исковата молба и нот.покана, връчена на 26.02.13 г. в хода на делото. Развалянето има обратно действие, но и в този случай съгласно чл.88,ал.1,предл.2 ЗЗД неизплавната страна дължи обезщетение за вредите от неизпълнението. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по правния въпрос: Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален, поради виновно неизпълнение на длъжника?, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на І т.о. Чл.15 от договора гласи: При забава повече от 6 м. след срока по чл.14, собственикът има право да развали договора договора по вина на строителя. Собственикът е длъжен да уведоми писмено строителят за решението си. Строителят дължи неустойка в размер на 5 000 евро. Така както е формулиран въпросът за забава, не е релевантен, защото в случая договорената неустойка не е за забава, а за разваляне. С ТР 7/13 ОСГТК е прието следното: Не се дължи неустойка за забава по чл.92,ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне-неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В случая такава неустойка е уговорена и съдът се е произнесъл в съответствие с ТР. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Ответницата по касация е представила две адв.пълномощни за по 1 000 лв., но само едното от тях е по това дело. Водим от горното, ВКС-І т.о.