Определение № 3573 от 16.11.2023 г. на ВКС по д. № 1531/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на М. П. и на ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д.1416/22 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 10.02.20 г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът на М. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл.432 КЗ – за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата със смъртта на брат й Ц. П. при ПТП на 15.11.19 г., настъпило по вина на застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил. Един от членовете на въззивния състав е останал на особено мнение, в което сочи, че установената по делото емоционална връзка между ищцата и брат й обосновава определяне на завишен спрямо присъдения размер на обезщетението от 50 000 лв. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. Касаторката - ищца М. П. обжалва въззивното решение в частта, с която искът й е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., р. по т.д. №1881/19 г. на второ т.о. и др., по правния въпрос: Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при разрешаване на въпроса за определяне на справедливо по размер – чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди при причинена от деликта смърт. Намира, че въззивното решение е и очевидно неправилно, поради занижения размер на обезщетението, за който се отнася и изразеното особено мнение. Касаторът – отв. по иска ЗК „Лев инс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/61 г., ППВС №5/69 г. и ТР №1/16 г. ОСНГТК на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: Какви са критериите, по които съдът преценява материалноправната легитимация на едно лице да поиска и съотв. – да получи обезщетение за неимуществени вреди, поради наличието на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между брат и сестра? Обитаването на общо жилище обуславя ли наличие на силна връзка между две лица? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за доказано по делото, че ищцата е имало особено близка връзка с починалия неин брат и е претърпяла съществени неимуществени вреди от смъртта му, които следва да бъдат обезщетени. Ищцата и брат й поддържали отлични взаимоотношения на родство и близко приятелство, оказвали си взаимопомощ и подкрепа. Емоционалната им връзка била силна и трайна – поради малката разлика във възрастта им двамата учили заедно от детската градина до завършване на средно образование. След като майка им ги напуснала, ищцата поела грижата за по-малкия си брат, заедно с баба им от бащина страна. След като започнала работа, му давала пари за негови нужди, били изключително близки и поддържали почти ежедневна връзка. Тя организирала погребението му и преживяла тежко и продължително загубата му. След нея животът й се променил, поведението и социалните й контакти били силно негативно повлияни. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че следва да се отчете действителния размер на претърпените от деликта морални вреди, за да се реализира справедливото им възмездяване, съобр. чл.52 ЗЗД. Взел е предвид годината на настъпване на ПТП и социално – икономическите условия към момента на причинената с него смърт, както и конкретно установените само с гласни доказателства морални вреди за ищцата. Така е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв., ведно с лихвата от отказа на застрахователя да го заплати на 10.02.20 г. Приел е, че за по-голямо обезщетение не са ангажирани доказателства – напр. съдебно-психологическа експертиза. При тези данни по делото ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на касатора - ответник по иска. Според ТР №1/16 г. ОСГТНК обезщетение се присъжда при особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Въззивният съд след преценка на доказателства по делото е изградил убедителни изводи за наличието на тези предпоставки в случая. Изводите му се основават не само на живеенето на ищцата и брат й в общо жилище, без който и да е от тях да е създал свое отделно семейство, но и на изградените между тях от ранна възраст, поради стеклите се житейски обстоятелства, близка емоционална връзка, приятелство и взаимопомощ. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените от касатора – отв. по иска правни въпроси, поради което не се установява соченото от този касатор осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. ВКС намира, че е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение по жалбата на касатора - ищец, по поставения правен въпрос за обстоятелствата, които трябва да бъдат ценени от съда при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от причинена с деликт смърт на близък, поради твърдяното от този касатор противоречие на решението с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК. Според касатора-ищец при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД въззивният съд не е отчел в достатъчна степен и не е отдал съответстващо значение на конкретните обстоятелства на случая – възрастта на пострадалия, отношенията на ищцата с него, силата и продължителността на търпяното от нея морално страдание. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.