Определение № 314 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Т. П. чрез адв.В. Ч. срещу разпореждане от 26.09.12г.по гр.дело № 7139/10г.на Софийски градски съд,с което е върната касационна жалба вх.№ 49626/8.05.2012г.на подателя на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. чл.280 ал.2 ГПК. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Софийският градски съд е приел,че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.Съгласно тази норма,очертаваща приложното поле на касационно обжалване,не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв - за граждански дела.За определянето цената на иск за собственост и други вещни права върху имот в производствата,образувани след 1.03.2008г.,се прилага чл.69 ал.1 т.2 ГПК.В първоинстанционното производство е приложено удостоверение,от което е видно,че данъчната оценка на претендираната идеална част е в размер на 678.60 лв/ 1/4 ид.ч.от 2714.10 лв./.Следователно цената на предявения иск не надхвърля законоустановения минимум. С оглед на горното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.