Определение № 151 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4076/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Л. А. А. чрез адвокат В. И. от АК-М. срещу решение от 31.07.2020 г. по в.гр.д. № 115/2020 г. на Окръжен съд Монтана, с което се отменя решение № 71/17.02.2020 г. по гр.д.№ 2280/2019 г. на Районен съд Монтана и е отхвърлен предявеният иск на Л. А. А. против „ЧЕЗ Електро България” АД за сумата от 24 880 лева, представляваща неустойка за неизпълнение поради прекъсване на електрозахранването в жилище на адрес: [населено място], [улица], ап.1, в периода от 13.09.2016 г. до 16.07.2018 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че и налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Представлява ли нерегламентирано прекъсване по вина на дружеството-снабдител спирането на електрозахранването в жилището на крайния потребител, когато е направено поради неплатени, но погасени по давност към момента на прекъсването фактури?“ Според касатора, този въпрос е разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 52/12.07.2018 г. по гр.д.№ 728/2017 г. на ІV г.о. и решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д.№ 4348/2016 г. на ІV г.о. От „ЧЕЗ Електро България” АД не е подаден писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд е приел за правомерно временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума, във връзка със снабдяването с електрическа енергия, а е неправомерно, когато липсва задължение за консумираната електроенергия. Съдът е установил, че на името на ищцата са издадени 12 броя фактури на обща стойност 1789,13 лева, но с влязло в сила решение от 07.06.2018 г. по в.гр.д.№ 87/2018 г. на ОС Монтана се признава по отношение на ответника, че същото вземане за периода 17.06.2008 г. до 20.01.2009 г. е погасено по давност. Според мотивите на решението, към датата на прекъсване на електроснабдяването задължението на ищцата продължава да съществува, независимо че вземането дружеството не може да се събере принудително поради давност, т.е. няма виновно преустановяване на електрозахранването от ответното дружество, поради което предявеният иск е неоснователен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставеният материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решение № 266/17.12.2019 г. по гр.д.№ 2046/2018 г. на ІV г.о. и решение № 37/28.02.2017 г. по гр.д.№ 50235/2016 г. на ІV г.о., в които се приема, че неустойката по чл.30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на елелектроснабдителя (напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно, обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя, правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна (вж.също Решение № 366/30.12.015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 2874/2015). В случая, изводите на въззивния съд, че задължението на ищцата към ответника не може да бъде изпълнено принудително, тъй като е погасено по давност, е изцяло в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съображенията на касатора в тази връзка, че повдигнатият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 52/12.07.2018 г. по гр.д.№ 728/2017 г. на ІV г.о. и решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д.№ 4348/2016 г. на ІV г.о. не може да бъде споделена. В първото решение по гр.д.№ 728/2017 г., ВКС е дал отговор на въпроса подлежи ли на доказване размерът на претърпените вреди при едностранно прекъсване на електроснабдяването по чл.30, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, като се е позовал изрично на мотивите на решение по гр.д.№ 4348/2016 г. на ВКС,, ІV г.о. - „когато е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то прекъсването е нерегламентирано и е у по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши на основание чл.42 от ОУ и чл.123 от ЗЕ.“. В случая, съдът е констатирал, че с влязлото в сила решение на ОС Монтана е бил уважен предявеният от ищцата отрицателен установителен иск, тъй като вземането на дружеството за периода от 17.06.2008 г. до 20.01.2009 г. е погасено по давност, с оглед на което е достигнал до крайния извод, че към датата на прекъсване на електроснабдяването, задължението на ищцата съществува, независимо че вземането е погасено по давност, както приема съдебната практика на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение