Определение № 305 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1967/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Евро Прат 2012“ЕООД против решение № 2382/01.11.2019г. по в.гр.д. № 1918/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1444/11.08.2016г. по т.д.№ 8589/2014г. по описа на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Йобекс България“ООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 107 604,04лв., представляваща цена на изработени градински чадъри въз основа на рамков договор от 19.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-19.08.2014г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Йобекс България“ООД е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на условия за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за периода 2013-2014г. отношенията между страните са се уреждали съгласно рамковия договор от 14.11.2012г., като в приложението към него са били уговорени цените на конкретните изделия. С този договор страните са предвидили еднакви условия на множество сделки от даден вид, така че при сключването на конкретна такава сделка, условията да станат част от нейното съдържание. Поради което САС е преценил, че рамковият договор сам по себе си не създава задължения за страните, а е необходимо да има поръчка, въз основа на която да възникне конкретното правоотношение. Едва при наличие на такава е сключен договор за изработка, като с него изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а възложителят е длъжен да приеме изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Изрично е било записано, че възложителят ще предостави материалите за поръчаните стоки. САС е счел, че тъй като договорът е неформален и освен това става въпрос за търговска сделка, то за неговата действителност не е необходимо поръчката да е направена в писмен вид. Нужно е обаче в процеса да бъде установено нейното съдържание. При наличие на изрично оспорване, че именно осчетоводените с представените фактури стоки не са били поръчвани, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че изработените и предадените с наличните по делото приемо - предавателни протоколи са възложени и приети части за чадъри от овластено от ответника лице без възражения по изработката. От събраните по делото гласни доказателства САС е установил, че изделията, които касаторът е изработвал са били предавани във фабриката на изпълнителя на шофьорите на камионите, които са ги доставяли в склада на ответника. С оглед твърденията на страните съдът е приел, че не се спори, че в началото на 2014г. все още са съществували търговски отношения между дружествата. В същото време от съдебно-счетоводната експертиза установява, че за последните три месеца на 2013г. и началото на 2014г. не са осчетоводени сделки за изработка на чадъри или части от тях и последната осчетоводена от касатора фактура за 2013г. е от м.09. Едва през м.юни и началото на м.юли 2014г. именно с процесните фактури са осчетоводени от касатора изработени изделия. Въз основа на което САС е приел, че е имало неформално изменение на договора и отношенията на страните са се развивали като поръчките не са оформяни документално и стоките са били предавани на служители на превозвача. Отново е акцентирал, че за да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи дали са били поръчани и след това изработени най-малко толкова чадъри, колкото са описани във фактурите, както и че същите са предадени на възложителя и са приети без забележки. Въз основа на събраните доказателства САС е преценил, че не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че възложителят е поръчал именно посочените във фактурите количества и видове чадъри и части за тях. Не е било установено и лицата, които са приели изработеното да са били овластени за това. Свидетелските показания не са установили, че конкретните стоки са били приети от възложителя, както и че приемането е направено по начин, огранизиран от възложителя. В заключение САС е обобщил, че не е било доказано между страните по делото да е възникнало правоотношение, което да има характер на договор за изработка по осчетоводените от касатора фактури № 147/13.06.2014 г. на стойност 5 536.40 лева. по фактура № 148/13.06.2014г. на стойност 55 341.48 лева и по фактура № 149/04.07.2014 г. на стойност 55 262.16 лева. Следователно не може да се приеме, че ответникът дължи каквото и да било възнаграждение за стоките, които ищецът твърди ,че е изработил без да е необходимо да се обсъжда дали тези стоки са надлежно приети от възложителя. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. В настоящия случай ВКС констатира, че касаторът не формулира нито един правен въпрос, а повтаря изложените в касационна жалба оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които касаят правилността на атакуваното въззивно решение и могат да бъдат предмет на проверка, само ако бъде допуснато касационно обжалване. Така например се поддъжат доводи, че в противоречие с практиката, обективирана в решения по чл.290 ГПК въззивният съд не е обсъдил експертното заключение, включително заедно с другите доказателства по делото и че липсват на мотиви по всички доказателства и защитни позиции. С оглед на така изброените конкретни оплаквания следва да се има предвид, че те касаят преди всичко свидетелските показания относно начина на предаване на готовата продукция от касатора на възложителя, но не и доказателства относно възлагането на конкретни като съдържание поръчки, които да се отнасят до описаните във фактурите изделия. А изводът относно липсата на възлагане е обуславящ крайното правно разрешение по спора. Освен това въззивният съд е направил анализ на гласните, писмените доказателства и заключението на експертизата, като ги е съпоставил, но касаторът оспорва обосноваността на фактическите изводи на САС, което е оплакване по същество на касационната жалба, а не представлява основание за допускане до касация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава и на очевидна неправилност на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Поддържаното от него становище отново повтаря оплакванията по касационната жалба, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК Следователно разглеждането на конкретните оплаквания предполага преценка на събраните по делото доказателства и проверка дали правилно е бил приложен процесуалният и материалният закон, т.е. насочва към обсъждане по същество на касационната жалба, а оттук и на правилността на обжалваното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд