Определение № 1554 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Община Велинград, представлявана от кмета К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 294 от 2.07.2025г. по в.гр.д. № 387/2025г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 49 от 28.02.2025г. по гр.д.№ 466/2024г. на Районен съд Велинград като е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община Велинград дължи на адвокат Г. Х. Б., АК Пловдив, сумата от 9 404.12лв., дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия по ч.гр.д. № 1071/2013г.на РС Велинград, определено с решение № 139 от 13.03.2024г. на АС Пловдив по протокол № 7/13.03.2024г., ведно със законната лихва считано от 25.03.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 206 от 27.03.2024г. по ч.гр.д. № 375/2024г.на РС Велинград и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установена, че на 4.02.2019г. Община Велинград е упълномощила адвокат Б. да я представлява по ч.гр.д.№ 1071/2013г. на РС Велинград, за което е подписано пълномощно. Упълномощаването е било за процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК. По силата на учредената представителна власт, пълномощникът е депозирал молба за обезсилване на издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Ето Титан“ЕООД клон София като издадени срещу неправосубектна страна. Съдът е констатирал нередовности в подадената молба и е дал указания за отстраняването им с разпореждане. В изпълнение на същите, адвокат Б. е подал молба, за която съдът е счел че не изпълнява указанията и я е оставил без разглеждане. Подадена е частна жалба и първоинстанционният акт е отменен от ОС Пазарджик и делото върнато със задължителни указания за произнасяне по молбата. С определение № 590 от 10.07.2019г.молбата на адвокат Б. е оставена без уважение. Последвала е частна жалба, която е върната поради като процесуално недопустима. Срещу разпореждането е подадена частна жалба, която е била оттеглена заради постигнато споразумение между Община Велинград и „Ето Титан“ЕООД от 10.12.2019г. Процесуалните действия от адвокат Б. са извършвани без да е подписан договор за правна защита и съдействие и без да е уговарян размер на адвокатско възнаграждение. Последното е определено, на основание чл.36, ал.3 от ЗА, от Адвокатския съвет в размер на 9 404.12лв. с ДДС. При тези факти, въззивният съд е възприел доводите на първата нистанция за това, че дължимостта на адвокатското възнаграждение е безусловна и че ищецът сам е избрал довереника си и му е предоставил свободата да преценява конкретните правни действия, които да извърши и съобразно нормата на чл.36, ал.3 ЗА, е приел че съдът не може да замести волята на страните, а липсващата воля по договаряне на възнаграждението може да се замести само от Адвокатския съвет. Допълнително е посочил, че адвокат Б. е извършил необходимите действия в изпълнение на поръчката, без да се установява предприемането на действия, които са незаконосъобразни или в разрез с интереса на клиента. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преценил като несвоевременно, пред вид обстоятелството, че не е заявено с отговора на исковата молба, а едва пред въззивната инстанция. При тези мотиви, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следните два въпроса, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитирана от него практика, а именно: 1. Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и по-специално относно липсата на осъществен от първата инстанция анализ на доказателствата по делото, за задължението му да основе изводите си въз основа на целия доказателствен материал и да обсъди всички доводи и възражения на страните?, 2. Поставя и въпросът за преценката на справедливостта на адвокатското възнаграждение, който счита, че е разрешен и в противоречие с приетото от СЕС в решение С-438/22. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. Х. Б., чрез процесуалния представител адвокат С., в който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Развиват се съображения и по съществото на спора, който се счита че е разрешен правилно от въззивиня съд. Представя договор за правна помощ от 24.11.2025г., от който е видно че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА и претендира съдът да определи размер на адвокатско възнаграждение от 1 488.49лв. с ДДС, съобразно приложен списък. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по първия поставен въпрос, който тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд е от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика – напр.решение по гр.д.№ 2939/2021г.на ІІІ г.о., по гр.д.№ 97/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 1383/2011г.на ІVг.о./, съгласно която съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доводите на страните. В случая въззивният съд не е обсъдил наведеният довод, касаещ справедливостта на определения размер на адвокатското възнаграждение, по смисъла на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА, за което на настоящият състав служебно е известно, че е допуснато касационно обжалване и по други дела между същите страни, които са със сходен предмет /напр.гр.д.№ 1735/2025г.на ІV г.о., гр.д.№ 1814/2025г.на ІІІ г.о./ Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение