Определение № 5418 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б., чрез адв. П. Ч., срещу решение № 449 от 11.04.2025 г. по в.гр.дело № 272/2025 г. на Софийски апелативен съд. Решението е постановено по постъпила въззивна жалба от Национална агенция по приходите /НАП/,чрез старши публичен изпълнител при ТД на НАП София Ю. Т. П., срещу решение №6363 от 19.11.2024г, постановено в производство по чл.247 ГПК ,като без уважение от състава на Софийски градски съд е оставено искане на НАП,чрез същия старши публичен изпълнител при ТД на НАП София за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №3302 от 05.06.2024г по гр.д №115052/2021г по описа на СГС ,в частта за отговорността за разноските и поради това ,че при отхвърляне на иска ,предявен от „И. П. Н. –главен публичен изпълнител при дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София” и разгледан на основание 216, ал.1 т.4 /ДВ бр.105 от 2016г/, е постановено осъждане на И. П. Н. – главен публичен изпълнител при дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София да заплати направените от ответника по делото разноски в размер на 2000 лева. След постановяване на решение №3302 от 05.06.2024г по гр.д №115052/2021г по описа на СРС, влязло в сила като необжалвано, съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение искането на И. П. Н. –главен публичен изпълнител при дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София за изменение на решението /по същество определение/ в тази част на основание чл. 248 ГПК,като възложи разноските не на нея, а на НАП.Определението е влязло в сила като необжалвано. Последвала е молба на основание чл. 247 ГПК, депозирана от НАП чрез старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София Ю.П. с искане за поправка на диспозитива, задето при възлагане отговорността на разноски е осъдена пълномощникът И. П. Н. – главен публичен изпълнител при дирекция „Събиране”, а не НАП. Искането е оставено без уважение от Софийски градски съд като е изтъкнато, че съгласно чл. 216, ал.2 ДОПК недействителността по ал.1 се обявява по иск на съответния публичен изпълнител / този е предявеният в случая иск/, а не от НАП. По жалбата, подадена чрез старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София Ю.П., въззивният състав на Софийски АС е дал указания за обосноваване на интереса за НАП за повдигнатото оспорване по възложените разноски. Въз основа на постъпилата молба от НАП вх.№ 5530/28.02.2025г, чрез главен публичен изпълнител Ю. Т. П. при ТД на НАП София, въззивният съд е намерил жалбата за основателна. Процесуалната легитимация на жалбоподателя е зачетена, както е била зачетена от първоинстанционния съд. Молбата е намерена за основателна, но не защото е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта на разноските както е заявено първоначално, а защото искането неправилно е било разгледано като искане за поправка.Нормата на чл. 251 предписва механизъм за отстраняване на затруднение за съобразяване на съдебно решение във фаза по изпълнението му. Преценката подлежи на инстанционен контрол /чл.251, ал.5 ГПК/ и „с други думи ,макар да става дума за изясняване волята на съда ,постановил подлежащ на изпълнение акт въззивният съд на собствено основание е овластен да прецени дали и доколко предписаното притезание е ясно изводимо от съдебното решение”. Поради това и доколкото решението не е изпълнено, налице е процесуална предпоставка да бъде търсено изясняване на неговия смисъл. Правомощието в нормата на чл.216, ал.2 ДОПК ползва държавата,а съгласно чл.167, ал.1 ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и като действа в обхвата на нормативно утвърдено правомощие, физическото лице на длъжност не отстоява свои лични, а чужди права в защита на публичен интерес. Същевременно осъдителното решение не ангажира лично физическото лице, а изрично свързва отговорността му със специфично качество – публичен изпълнител. Затова действайки в качество на длъжностно лице ,изрично овластено от закона да предявява иск ,публичният изпълнител пряко ангажира имуществената отговорност за разноски на държавното учреждание в чиято организационна структура се намира. По тези съображения, след като е отменил решение №6363 от 19.11.2024г по гр.д № 15052/2021г на СРС, вместо нето Софийски апелативен съд е допуснал тълкуване на влязлото в сила първоинстанционното решение,както следва: Възложената отговорност по чл.78,ал.3 ГПК с решение №3302 от 05.06.2024г / по гр.д №115052/2021г по описа на СРС/ в тежест на И. П. Н. –главен публичен изпълнител при дирекция „Събиране” при ТД на НАП-София,подлежи на изпълнение от Национална агенция по приходите. В постъпилата касационна жалба на К. И. Б. ,подадена чрез пълномощник адв. П. Ч. се изтъква недопустимост на решението Съображенията са основани на поддържаното и в хода на производството по чл. 247 ГПК възражение на ответника,че искането на поправка не изхожда от легитимирана страна в процеса и изначално не е било допустимо съдът да го разглежда. Тук ищец е пубичният изпълнител при съответната ТД на НАП, а не Национална агенция по приходите.Също така се поддържа ,че въззивният съд произволно е разширил служебното начало с тълкуване, което дори ненадлежната страна не е поискала. Това касаторът намира за очевидно неправилно. В приложено към жалбата изложение горните съображия се свързват с основанията на чл. 280,ал. 2, предл второ ГПК, като е формулиран и въпрос кой е легитимиран да предяви исковете по чл. 216, ал.1 ДОПК в двете хипотези на нормата /публичен изпълнител, публичен взискател /, вкл. да участва в съдебното производство. Според защитата, въззивният съд се произнесъл по въпроси в противоречие с установена практика на Върховния касационен съд, в която активната легитимация не се свързва с централното управления на НАП, а с териториалните дирекции. Наред с изтъкваната недопустимост и очевидна неправилност, поставен е процесуалноправен въпрос при основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК: допустимо ли е едва във въззивната инстанция ,без да има такова искане от страната пред първа инстанция ,въззивният съд служебно да премине от разглеждане на жалба срещу решение, с което не се допуска поправка на ОФГ / чл. 247 ГПК/ ,към разглеждане на „искане” за тълкуване на решение по чл.251 ГПК, което искане било „уточнено” пред въззивната инстанция. Сочи се основание и по чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК, тъй като искане от страната за тълкуване не е имало и нарушението на съдопроизводствените правила касаторът счита за явно от мотивите. Не е постъпил отговор След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивото решение до касационно обжалване Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по служебен критерии, поради вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато вероятност не следва от това, че при сезиращата съда молба страната по делото е била означена по начин, различен от този по исковата молба /възпроизведен в диспозитива на решението / Молбата е подадена от друг овластен служител, старши по длъжност публичен изпълнител в същото ТД на НАП София.Съгласно чл. 216,ал. 2 ДОПК недействителността се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител ,като в настоящия случай както исковата молба, така и разгледаната след постановяване на решението молба /квалифицирана по чл. 251 ГПК от въззивния съд/ ,са предявени от публичен изпълнител на длъжност в една и съща териториална дирекция на НАП, след съответно упълномощаване за конкретните действия, при наличие на овластяване произтичащо от законова норма. За пълнота следва да се изтъкне ,че административните органи, които са органи по приходите, са посочени в чл. 7,ал.1 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и по този начин е очертан кръга процесуално легитимирани лица при упражняване на правото по чл. 216 ал. 1 ДОПК ,което право принадлежи на държавата. Посоченото в законовата норма изискване предявилият иска публичен изпълнител или взискател да е „съответния”, е общо указаното, относно компетентния орган съгласно чл. 7 ДОПК и това е органа по приходите,съответно публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция от структурата на НАП.Коя е компетентната териториална дирекция се определя по реда на чл. 8 ДОПК.Поради това, активната легитимация по отношение на иска по чл. 216 ДОПК принадлежи на органа по приходите, съответно публичния изпълнител от съответната компетентна териториална дирекция на НАП. Законът възлага на публичните изпълнители функциите за събиране на публичните задължения. Чл. 7, ал. 2 ЗНАП определя, че орган на НАП е главния публичен изпълнител, а правомощията на директора на НАП / чл. 12 ЗНАП / за упълномощаване на лице, упражняващо функции на публичен изпълнител, сочи процесуалното представителство на държавата, в лицето на нейните оторизирани за надлежно. Извън това, поделението е посочено и от страната, и от съда в тълкуваното първоинстанционно решение ,то е част от структурата на НАП, която се ръководи от нейното централно управление и съответно от нейния изпълнителен директор – арг. чл. 6 ЗНАП. Както уредбата на иска по чл. 216 ДОПК ,така и правилата на общия исков процес в ГПК не налагат извод за ограничаване или неоттегляемост на упълномощаването пред съд от страна на приходната агенция. Съобразявайки по същество гореизложеното въззивният съд е дал отговор на първия формулиран от защитата въпрос в съответствие с установената практика на ВКС/ Определение № 297/30.06.2022 по т. д. № 890/2022г..; Определение № 239/25.04.2017 г. по гр. д. № 2297/2016 г. на ВКС,I т. о., Решение № 107/14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ВКС, I т.о; Определение № 1990 от 26.06.2025 г. по т.д. № 592/2025 г. на ВКС и др./ Не обосновават вероятна недопустимост на решението и останалите доводи на касатора,тъй като въззивният съд е упражнил компетентност да следи за редовността на сезиращата молба в насоката,разяснена с приемането на т.5 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г по тълк д. №1/2013г ОСГТК ,като случаят попада в обобщено посочените хипотези на нередовност, които въззивният съд отстранява при искови молби с даване на указания и само ако нередовността не бъде отстранена, обезсилва първоинстанционното решение. Разясненията са приложими както за исковите молби, така и за молби на страните,подлежащи според закона на отделно разглеждане.Направеното пред въззивна инстанция уточнение с молба вх.№ 5530/28.02.2025г,чрез главен публичен изпълнител Ю. Т. П. при ТД на НАП София е за „ тълкуване, респективно промяна в изписването на диспозитива на решение №3302/05.06.2024г”,като искането е мотивирано с довод ,че „разноските следва да бъдат понесени от загубилата страна ,в случая ТД на НАП ,а не от упълномощения й представител”. След като няма повдигнат спор по приложимостта на така изтъкнатото правило на което молителят се е позовал, същевременно при сезиране съдът разполага с компетентност и има задължение, в зависимост от констатирания порок, да изключи възможността изпълнение на осъдителното решение/определение по разноските да се търси лично от служител, действал като публичен изпълнител при предявяване на иска, както има и задължение съгласно закона сам да квалифицира искането - дали е за тълкуване на решението или е за поправка на очевидна фактическа грешка, касационно обжалване не следва да се допуска и по втория формулиран въпрос в изложението,поради необуславящото му за изводите на съда значение. Не се констатира и очевидна неправилност на решението поради нарушаване на основополагащи за процеса правила и принципи,на императивни материалноправни норми ,или прилагане на закона в неговия несъществуващ ,или противоположен смисъл от въззивния съд. Публичният изпълнител по чл.216 ДОПК ,поименно сочен при предявяване на иска,не действа в самостоятелно качество на страна,а упражнява правото да участва в исков процес за установяване относителна недействителност на сделки, извършени от задължени към фиска лица именно с цел да охранява интереса на държавата като публичен взискател. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.