Определение № 27 от 01.06.2021 г. на ВКС по д. № 12/2017 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Пернишкия административен съд и Пернишкия окръжен съд относно компетентния съд, който да разгледа иска на Р. Б. М. срещу Агенцията по заетостта за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.

По въпроса по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз е образувано тълк. дело №2/2015 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на ГТК на ВКС и на I-ва и II-ра колегия на ВАС.

С определение № 4 от 31.01.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Посоченото тълкувателно дело е посветено на спорните въпроси за компетентния съд и процесуалния ред, по който следва да се гледат искове за причинени вреди по чл.4, §3 от ДЕС.

Междувременно с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., бе променен ЗОДОВ, което доведе до отклоняване на искането за постановяване на тълкувателно постановление по поставените въпроси. Отклоняването е постановено с определение № 1 от 25.03.2021 г. Това налага възобновяване на производството по настоящото дело.

Според чл.2в ЗОДОВ, /нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. АПК – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2. ГПК – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

Според § 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗОДОВ, /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно § 6, ал.2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

Разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, /ДВ, бр. 94 от 2019 г./ е неприложима при възникнал преди нейното приемане спор за подсъдност между общия и административния съд, защото този спор изключва възможността производството по делото да е висящо по смисъла на § 6, ал.2 пред някое от тези две съдилища. Същевременно разпоредбата на новия чл.2в ЗОДОВ няма обратно действие и не може да се приложи за заварени искови молби - §6, ал.1 ПЗР на ЗОДОВ. Затова спорът по настоящото дело следва да се разреши по общите правила, като в случая са приложими разпоредбите на чл.128, ал.1, т.6 АПК.

Предмет на делото е предявен от Р. Б. М., [населено място], [община], област Перник, срещу Агенцията по заетостта, гр.София, иск по чл.4, § 3 ДЕС за обезщетяване на вреди от нарушаване на чл.20 и чл.41 от Хартата на основните права на ЕС В исковата молба са изброени в три точки конкретни неправомерни действия и бездействия на служители на ответника, които според ищцата представляват спрямо нея нарушения на чл.20 и чл.41 от ХОПЕС.

При тези твърдения следва да се приеме, че искът по чл.4, §3 ДЕС има за предмет обезщетяване на вреди, причинени от действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при и по повод осъществяване на административна дейност, които представляват съществено нарушение на правото на ЕС.

Съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. При съобразяване на посочените правила на АПК предявеният иск по чл.4, § 3 ДЕС на Р. Б. М. срещу Агенцията по заетостта следва да се разгледа от Административен съд - Перник по реда на глава единадесета от АПК.

Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.4 АПК