Определение № 453 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. К. срещу въззивно решение № 871 / 21.04.2020 г. по гр.д. № 612 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение, с което е отхвърлен частичен насрещен иск за подобрения с цена 30 000 лева за увеличена стойност на процесния имот в резултат на направени подобрения със знанието и съгласието на собственика и за необходимите разноски за запазване на вещта и за установяване на право на задържане върху имотите до заплащане на подобренията на основание чл.72,ал.3 ЗС. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Насрещната страна Г. Д. Т. оспорва наличието на основание за допускане до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за парично обезщетение с цена над 5 000 лева, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Първоинстанционният съд (СГС) е квалифицирал исковете по чл.72 – чл.74 ЗС. И двете инстанции са приели за установено, че работите са били извършвани по възлагане и заплащани от собственика на имотите Г. Т.. Ищцата е била държател, намирала се е в имота по договор за заем за послужване. В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси: Длъжен ли е в мотивите си съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните и съответните доказателства и да направи правните си изводи по отношение на тях? Препращането към мотивите и крайните изводи на първоинстанционното решение от страна на въззивния съд освобождава ли го от задължението да обсъжда и мотивира събраните за пръв път във въззивното производство доказателства? При противоречие и разминаване в заключенията на съдебно-технически експертизи, приети пред първа и съответно пред въззивна инстанция, длъжен ли е въззивният съд да изложи доводи кое заключение кредитира и защо? Въпросите са във връзка с довод за липсата на каквото и да било обсъждане на допусната и приета от въззивния съд втора съдебно-техническа експертиза. Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди. Въззивният съд е обсъдил двете експертизи, едната от които е допусната от него, посочил е извършването на какви работи е установено с тях и на каква стойност (стойностите са 131 207 лева и 167 000 лева), както и че разликите се дължат основно на начисленото от втората СТЕ ДДС. Както беше посочено по-горе, искът е отхвърлен поради това, че съдът е приел, че строителните и монтажни работи са поръчани и заплатени от собственика (ответника по иска Г. Т.), а не поради недоказването им с някоя от експертизите. Служебно ли се извършва от съда правната квалификация на иска и при преценка в рамките на процеса за основания за промяната и, може и длъжен ли е съдът да я извърши или има правото да не разгледа /отхвърли иска, поради това, че не е предявен според правилната квалификация? Твърди се противоречие с решение от 26.04.2012 г по гр.д. №764 /2011 г. на ВКС, I г.о. и посоченото в него решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/09 г. на ВКС, ІІ г.о.. Въпросът за правната квалификация на насрещните искове е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. И двете инстанции са обсъдили правните квалификации на предявените насрещни претенции въз основа на преценка на фактическите твърдения, на които те са основани. В този смисъл действията на въззивния съд са в точно съответствие с приетото в посоченото от жалбоподателя решение от 26.04.2012 г по гр.д. №764 /2011 г. на ВКС, I г.о., че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на искането, като дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. Не е допуснато противоречие с посочените решения и тъй като в тях ВКС е приел, че съдът е дължал произнасяне по исковете на някое от основанията по чл.72 – чл.74 ЗС, доколкото в обжалваното решение въззивният съд не е установил изобщо осъществяването на владение от Л. К., нито възлагането и заплащането на работите от Л. К.. Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство? Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че такова лице няма право на вземане за подобрения, а че по делото е доказано, че работите, довели до подобрения, са възложени и заплатени от собственика (ответника), т.е. не е доказано да са извършени или заплатени от жалбоподателката. Дължи ли е заемодателят по заем за послужване на недвижим имот разходите на заемателя, направени за подобрения в имота от заемателя и на какво основание – договорно или извъндоговорно? Въпросът не е обуславящ поради вече изложеното, че съдът е установил, че работите, довели до подобрения, са възложени и заплатени от собственика (ответника). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на насрещната страни за присъждане на направените по делото разноски е основателно и доказано за сумата 1 173.50 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие и платежни документи. Воден от изложеното настоящият състав