Определение № 50118 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2363/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. срещу решение № 1247 от 29.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1898/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 261802 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 7147 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, с което Г. Н. Н. е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Н. Т. Т. сумата от 29 120 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане – пропуснат приход от наем в размер на 29 120 лв. за периода от 01.06.2014 до 30.09.2018 г. поради прекратяване на договор за наем от 25.02.2014 г., поради противоправни действия на ответника, изразяващи се в препятстване на ремонтни дейности за корекция на водопреносната инсталация, снабдяваща с вода имота на ищеца в периода от 2011 г. до 2018 г. и преустановяване от ответника на водоподаването към имота на ищеца през 2014 г., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при уважаване на иск с правно основание чл. 21, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД да обоснове в решението си наличието на пропусната полза, изразяваща се в неполучаване на наем от ищеца за конкретен твърдян период след прекратяване на договор за наем като реална, а не като хипотетична вреда и да приеме, че успешно е проведено от страна на ищеца доказване на причинна връзка на тази вреда с противоправно поведение на ответника при анализ на доказателствата, неводещ до еднозначен извод за наличието на тези предпоставки за уважаване на иска?

2. Следва ли да се преценяват като противоправни действията на ответника, насочени към осуетяване на противоправно поведение на ищеца и как следва да се прецени поведението на ищеца /наемодател/ по отношение на настъпилите вреди от прекратяване на договор за отдаване на недвижим имот с недостатък, известен на наемодателя при сключване на договора за наем?

3. При преценка за това дали е оборена презумпцията за вина на третото за облигационната връзка /договор за наем/ лице следва ли да се приеме, че е налице вина само при наличие на умисъл в действията на третото лице, целящо неизпълнение от страна на ищеца на договора му за наем и прекратяване на същия?

4. Следва ли съдът при формиране на извод за доказаност на иск по чл. 21, ал.2 вр. чл. 45 ЗЗД да извърши цялостен съвкупен анализ на доказателствата относно наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, като обсъди и устно заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза и основе преценката си на свидетелските показания на цялостния им анализ, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви причини като основе тази своя преценка на установеното по категоричен начин от останалите доказателства?

Ответникът по жалбата Н. Т. Т., чрез адв. Д. П., оспорва касационната жалба, като твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответника по делото срещу осъдително въззивно съдебно решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му за присъждане обезщетение за имуществени вреди от 29 120 лв., въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж от жилищната сграда на два етажа, а ответникът е чичо на ищеца и е собственик на първия етаж от същата жилищна сграда, както и на цялото дворно място, в което е построена сградата.

Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че на 25.02.2014 г. ищецът е сключил договор, с който отдал под наем собствения си втори етаж за срок от 5 години, считано от 01.03.2014 г. при договорена наемна цена от 560 лв. месечно. След сключването на договора ответникът неколкократно спирал водоподаването към втория етаж, с което смутил ползването на имота от наемателя. Направен е извод, че водоподаването е спирано от ответника, тъй като водомерната шахта, в която се намира водопроводното отклонение, захранващо втория жилищен етаж, се намира в двора му и към м. февруари, 2014 г. ответникът е бил изградил ограда, възпрепятстваща достъпа на други лица до водомерната шахта. Създадените от ответника пречки за водоснабдяване на втория жилищен етаж са смутили съществено ползването му по предназначение, което е в пряка причинна връзка с едностранното прекратяване на договора за наем от наемателя, считано от 14.03.2014 г. Водоподаването към имота на ищеца е било преустановено от ответника през месец март 2014 г. и е било възстановено след 25.10.2018 г., като междувременно имотът не е бил водоснабден. На 29.10.2016 г. ищецът /въпреки противопоставянето на ответника/ е осъществил необходимото преработване на водопроводната инсталация във водомерната шахта и е монтирал водомер, като ответникът по този повод е подал жалба срещу ищеца в полицията, по която била образувана прокурорска преписка. На 09.05.2018 г. е констатирано от служители на "Софийска вода"АД, че имотът на ищеца не е водоснабден и ответникът не осигурява достъп до водомерната шахта. Едва при проверката, извършена на 03.01.2019 г. е установена консумация на вода, отчетена от водомера, обслужващ етажа на ответника.

Съдът подробно е описал установената по делото хронология относно начина на изграждане на водопроводната инсталация, даването на предписания за преработването й, констатациите на "Софийска вода"АД във връзка с изпълнение на дадените предписания, действията на ищеца във връзка с откриване на самостоятелна партида за неговия втори етаж от сградата.

Съдът се е основал и на показанията на разпитаните по делото свидетели, като е приел, че свидетелят К. С., който е бил наемател на втория етаж, установява, че етажът се нуждаел от довършителни работи и свидетелят предприел такива. Един ден установил, че няма вода, уведомил ищеца, който му казал, че от разговор с негов роднина узнал, че водата е била спряна, но проблемът ще бъде решен. След 2-3 дни отново нямало вода. Свидетелят повторно уведомил ищеца. След 10-15 дни последвало поредно спиране на водата. Тогава ищецът дошъл в имота, разговарял с ответника на висок глас да не му спира водата, излезли и други хора. След като спорът приключил свидетелят стигнал до извод, че няма да може да ползва имота спокойно, поради което и прекратил договора.

Съдът е изложил мотиви, че кредитира показанията на свидетеля С. като подробни, логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на свидетеля Б. И., който потвърждава, че през 2014 г. ищецът е имал наемател, който си тръгнал, тъй като ответникът спирал водата от шахтата, до която ищецът нямал достъп. Съдът е посочил, че показанията на свидетелите С. и И. не се опровергават от показанията на свидетелката Я., която заявява, че през 2014 г. е ходила в дома на ответника и съпругата му и от тях научила, че ищецът прави ремонт, но никога не се е качвала на втория етаж и не е виждала състоянието му. От тях знаела, че страните имат лоши отношения във връзка със спорове за мазето, но не е виждала ищеца в имота, нито е виждала там наемател.

Съдът е приел, че свидетелят Н. Н. /син на ответника/ потвърждава, че отношенията между страните са много обтегнати. Въззивният съд е изложил мотиви, че показанията на този свидетел следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, като се отчете близката му родствена връзка с ответника, както и обстоятелството, че самият свидетел признава, че с ищеца са в много лоши отношения. Съпоставяйки показанията на този свидетел с представените писмени доказателства, съдът е приел, че описаният от свидетеля случай /побой на ответника, нанесен от ищеца по повод поставяне на водомер в шахтата, към който момент според свидетеля вторият етаж е бил захранен с вода/ се е осъществил през 2012 г., поради което и твърденията на свидетеля, че имотът е бил захранен с вода и че ищецът е имал достъп до водомерната шахта, са относими към 2012 г., а не към релевантния за спора период. По тези съображения въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля в частта им, в която се твърди, че през 2014 г. в имота е имало вода и ищецът е имал достъп до водомерната шахта. Съдът не е кредитирал показанията и в частта им, в която се твърди, че имотът не бил годен за обитаване, предвид обстоятелството, че свидетелят няма лични впечатления за състоянието на имота, а съдел по снимки от обяви, публикувани от ищеца.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът е направил извод, че страните по делото притежават самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. На основание чл. 64 от ЗС, собственикът на постройка в чужд имот има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за ползването й по предназначение и собственикът на земята следва да му осигури възможност да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Като е осъществил въздействие върху водопроводното отклонение, обслужващо втория жилищен етаж, спирайки водоподаването към собствения на ищеца обект, ответникът противоправно е въздействал върху чужда вещ, накърнявайки годността й за ползване по предназначение, с което е накърнил правото на собственост на ищеца. Съдът е приел също, че като е възпрепятствал достъпа на ищеца до водомерната шахта чрез изграждане на ограда, ответникът противоправно го е препятствал да изпълни задължението си да извърши необходимия ремонт на водопроводната инсталация, обслужваща имота му, съгласно предписанието на компетентните органи и не му е предоставил необходимото съдействие за откриване на индивидуална партида. Прието е, че са противоправни действията на ответника, с които е спрял водоподаването към имота на ищеца, ограничил е достъпа му до водомерната шахта, така че ищецът не е могъл да възстанови водоподаването към имота си, както и действията, с които ответникът е възпрепятствал ищеца да извърши необходимия ремонт на водопроводното отклонение и да открие индивидуална партида за отчитане на потребяваната в собствения му имот вода. В пряка причинна връзка с установените противоправни действия на ответника ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва имота си по предназначение, като го отдава под наем. Направен е извод, че ищецът е пропуснал да реализира доход от наем в размер на уговорената наемна цена по договора от 25.02.2014 г., който е бил сключен за срок от 5 години, считано от 01.03.2014 г., поради което е имал обосновано правно очакване да го получава в процесния период от 01.06.2014 г. до 30.09.2018 г. /4 години и 4 месеца/. Този доход не се е реализирал, поради което ищецът е претърпял твърдяната вреда, изразяваща се в пропусната полза в размер на 560 лв. месечно за претендирания период от 52 месеца, като пропуснатата полза се равнява на 29 120 лв.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият и четвъртият правен въпрос по съществото си са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно е посочил каква фактическа обстановка намира за установена и въз основа на какви доказателства. Решението не е основано на част от доказателствата при необосновано изключване на останалите доказателства. Липсата на изрично обсъждане на дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание, според които от представените документи не се установява, че водата е била спряна, не е достатъчна за да обоснове допускане до касационно обжалване, защото изводът, че имотът е бил с прекъснато водоснабдяване е направен въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и на база данните, съдържащи се в контролните листа, изготвени при проверките на „Софийска вода“ АД. Тук следва да се отбележи, че вещото лице няма правомощие да извършва анализ на събраните доказателства, а следва да даде заключение по поставената му задача с оглед на неговата квалификация и компетентност и в този смисъл посоченото от него, че от представените документи не се установява, че водата е била спряна, съставлява обсъждане на доказателствата по делото, което е в правомощията на съда. Въззивният съд подробно се е мотивирал защо дава вяра на част от свидетелските показания и съответно защо не възприема показанията на останалите свидетели. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка. Съдът не е уважил иска, приемайки, че даден факт е недоказан, а напротив изводите му са, че искът е доказан по своето основание и размер, като е посочил в какво според него се изразява противоправното поведение на ответника и от кои доказателства намира, че е установено такова поведение, приел е, че е налице причинна връзка между това поведение на ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди и е изложил мотиви за размера им. Съдът не е приел, че вредата е хипотетична, а че ищецът е пропуснал да реализира доход от наем в размер на уговорената цена по договора и е имал обосновано правно очакване да го получи. Правилността на изводите на съда, вкл. и тази по преценката на събраните доказателства, е въпрос, който не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото касае преценка по съществото на правния спор, каквато не може да бъде направена в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият въпрос в първата му част /Следва ли да се преценяват като противоправни действията на ответника, насочени към осуетяване на противоправно поведение на ищеца ?/ не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Въззивният съд не е уважил иска, приемайки, че поведението на ищеца е противоправно и ответникът е извършил действия, целящи осуетяване на това му поведение. Извод, че поведението на ищеца е противоправно изобщо не е правен от въззивния съд.

Въпросът във втората му част /Как следва да се прецени поведението на ищеца /наемодател / по отношение на настъпилите вреди от прекратяване на договор за отдаване на недвижим имот с недостатък, известен на наемодателя- ищец при сключване на договора за наем?/ също не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване, защото и той не е изведен от мотивите на въззивния съд. Мотивите на въззивния съд са, че имотът е жилищен и като такъв е отдаден под наем, както и че водоснабдяването на имота е прекъснато след сключване на договора за наем, възстановено е след 25.10.2018г., като междувременно имотът не е бил водоснабден. До този момент проблемите между страните са били във връзка с изграждането на водопроводно отклонение, отговарящо на нормативните изисквания и откриване самостоятелна партида на ищеца, но не и поради липсата на вода в имота на ищеца по причина поведението на ответника. Съдът не е приел, че към момента на сключване договора за наем имотът е бил с прекъснато водоснабдяване и в това състояние е отдаден под наем.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос, формулиран от касатора, защото не е бил включен в предмета на спора пред въззивната инстанция. Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Видно от въззивната жалба в нея подробно са развити съображения за наличие противоречия в показанията на свидетелите. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задължението да отдаде под наем имущество, което може да се ползва съгласно договореното. Посочено е, че действията на ищеца и наемателя показват пряк умисъл и преднамереност, защото са били с ясното съзнание, че наемателят е възпрепятстван да ползва имота поради невъзможност да се отчита потребената вода. Поддържа се, че не е доказана пропусната полза, защото ищецът е бил със съзнание, че предава негоден обект, без открита индивидуална партида. Въведени са доводи, че се касае за виновно поведение на самия ищец, като е оспорено приетото от районния съд, че поведението на ответника е станало причина за прекратяването на договора за наем. Твърди се, че е имало водоподаване към втория етаж. Във въззивната жалба не се поддържа, че условие за ангажиране отговорността на ответника е установяване умисъл в действията му с цел да попречи на ищеца да изпълни задълженията си, произтичащи от договора за наем, което да е довело до прекратяване на същия и съответно по този въпрос и въззивният съд не се е произнасял. Въззивният съд е приел, че ответникът е прекратил водоснабдяването на втория етаж, което е станало причина за прекратяване на наемното правоотношение, но извън предмета на спора, по който е дължал произнасяне в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК е въпросът дали поведението на ответника /преустановяване на водоподаването/ е било с цел да се попречи на ищеца да изпълни задълженията си по договора за наем.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на Н. Т. Т. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1 400 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение