Определение № 450 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3444/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1699 от 06.08.2014г. по т.д. № 1395/2013г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 11.01.2013г. по гр.д. № 699/ 2008г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта, в която касаторът е осъден да заплати на [фирма] обезщетение, поради неизпълнение по договор за изработка на ТТГ от 09.09.2002г. в размер на 37 334 лева- част от сумата 5623971.50 лева, представляваща разлика между остатъка от заявените и предварително фактурирани поръчки от 1 до 5 и стойността на изпълнените такива; 74 990,16 лева, представляваща цялата сума за ДДС по ДКИ № 10173/ 30.12.2003г.; 12 335,66 лева – част от невложени в производството материални активи, предоставени с тази цел, от общо 327 508,33 лева и 10 533,96 лева – неустойка за забавено изпълнение за производството на 100 броя ТТГ, уговорена в чл.6, ал.1, б.”б” от допълнително споразумение от 09.11.2002г. при общ размер на неустойката от 134 712,29 лева, изчислена върху главницата от 449 040,97лева с вкл.ДДС, заедно със законна лихва върху главниците за периода от 28.11.2008г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационното обжалване, съответно сочените отменителни основания. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че първоинстанционното решение е допустимо, като ищецът, съобразно указанията на съда е конкретизирал своите отделни претенции, индивидуализирайки ги по вид и размер. Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, като ги е подвел под наведеното основание - обезщетение за неизпълнен договор. Въззивният съд е изложил съображения, че въпреки, че е нарушена разпоредбата на чл.146 ГПК, в проекто – доклада, направен от първата инстанция, съдът е посочил правната квалификация на исковете и е разпределил доказателствената тежестта между страните, допуснати са всички доказателствени искания на страните, събрани са всички посочени от тях доказателства, поради което нарушението не е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. По отношение на спогодбата, на която се позовава ответникът по иска, е посочено, че тя не покрива предмета на делото, като окончателното уреждане на спорните въпроси е поставено в зависимост от това, страната да довърши за своя сметка и предаде по приетата методика 44 броя ТТГ в срок от три месеца от подписването на спогодбата, което условие не се е сбъднало. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд правилно не е изключил от доказателствата по делото оспорените от ответника договори и анекси, за които е установено, че са неавтентични, тъй като договорите са били изпълнявани от ответника – настоящ касатор, и този факт никога не е бил оспорен в хода на производството по делото, поради което тези действия са били потвърдени по см. на чл.301 ТЗ. Неподкрепено с доказателства е и възражението, че в хода на изработката са се установили критични несъответствия в представената от ищеца техническа документация, което освобождава от отговорност ответника. Няма основания да се приеме, че изпълнителят е освободен от последиците от забавата в хипотезата на чл.96 ЗЗД. Въпреки, че с писмо от 18.11.2004г. той е поканил ищеца да приеме изпълнението на работата, въз основа на заключението на експертизата е установено, че при огледа в неговото складово помещение, извършен през месец май 2010г. били показани 175 броя ТТГ, изработени до 30.12.2003г. по заявки №№ 1-5, от които 64 броя били монтирани двигатели и помпи, но предстояли довършителни действия, изпитания, оборудване и окомплектоване, съгласно методиката, а останалите 111 броя били недовършени изделия. Въз основа на това е изведено, че към деня на поканата ответникът не е бил изпълнил възложената му поръчка, поради което не намира приложение хипотезата на чл.96 ЗЗД и той не може да бъде освободен от последиците на забавата, като е действал недобросъвестно по см. на чл.63, ал.1 ЗЗД. Възражението за погасителна давност е счетено за неоснователно, тъй като трите договора са с продължително изпълнение и в нито един от тях не е определен срок на действие, като към момента на завеждането на исковата молба те са продължили да обвързват страните, тъй като няма волеизявление за разваляне. Възражението за прихващане също е неосноватено, тъй като не се доказва съществуване на активното вземане и неговия размер. Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: „/1/ При направени във възизвната жалба оплаквания за нарушение на чл.146 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, за извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти?; /2/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба, и може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги приема?; /3/ Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроси извън въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба, и в частност за наличието на условие в договора и за потвърждаване от ищеца на договора по реда на чл.301 ТЗ, без такива възражения да са направени от ищеца?; /4/ Откога тече погасителната давност за задължение, за което не е определен срок за изпълнение?”. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното: Липсва твърдяната от касатора евентуална недопустимост на обжалвания акт, тъй като съдилищата не са излезли извън наведените факти и обстоятелства, от които се извежда спорното право и формулираното искане за правна защита. По първия поставен въпрос за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото е дадено разрешение в т.2 от Тълкувателно решение № 1 / 09.12.2013г. по тълк.д. № 18 2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Видно от даденото разрешение, съдът не следва да извършва нов доклад по делото, поради което формулираният от касатора въпрос в тази насока не сочи на противоречие със задължителната практика на ВКС. Вторият процесуален въпрос не може да обуслови касационното обжалване, тъй като липсва конкретизация в касационната жалба, кои точно оплаквания във въззивната жалба не са обсъдени, както и кои доказателства не са взети предвид от въззивния съд. Третият въпрос също не предпоставя осъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в правомощието на въззивната инстанция е да направи собствени правни изводи по съществото на спора въз основа на установените факти. В случая въз основа именно на установеното съдържание на спогодбата и на извършеното изпълнение по договорите, въззивната инстанция е извела правните изводи за сключване на спогодбата под модалитет /под условие/, съответно за потвърждаване на извършените без представителна власт действия по подписване на договорите при условията на чл.301 ТЗ, поради което липсва твърдяното излизане извън правомощията на въззивния съд, изразяващо се в произнасяне по въпроси, за които няма оплаквания от страните. По отношение на последния въпрос на жалбоподателя също не е налице предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касация, тъй като неоснователността на възражението за давност е изведено от самия характер на вземането - за продължително изпълнение, във връзка с което липсва формулиран от касатора въпрос. Въпреки изхода на делото, в полза на ответника по касацията не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция разноски, защото не се доказва такива да са направени. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд