Определение № 645 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. срещу решение № 119 от 16.07.2013 г. по в.гр.д.№ 237 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия в частта му, с която е потвърдено решение № 204 от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 1399 от 2011 г. на Ямболския районен съд, гражданска колегия за отхвърляне на предявените от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. иск с правно основание чл.76 от Закона за наследството за обявяване относителната недействителност на договор, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., с който Я. К. Д. е дарил на Г. С. Х. 1/6 ид.ч. от сънаследствени имоти и иск с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността за изкупуване на продадената с нотариален акт № 30 от 18.03.2011 г. от [фирма] на Г. С. Х. 1/3 ид.ч. от същите имоти. В жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд по тези два иска е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 534 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1563 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 657 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 626 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 192 от 18.08.2010 г. по гр.д.№ 646 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 745 от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 891 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Приложим ли е чл.76 от Закона за наследството към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобствеността лице и 2. Следва ли в решението си въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, включително по твърдението за смесен характер на съсобствеността, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по спора. Ответниците по касационната жалба Я. К. Д., [фирма] и Г. С. Х. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.76 от ЗН за обявяване относителната недействителност на обективирания в нотариален акт № 4 то 27.03.2009 г. договор за дарение от Д. Я. Д. на Г. С. Х. на ид.ч. от сънаследствени имоти, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.76 от ЗН не се прилага в настоящия случай. С оглед решението по иск с правно основание чл.76 от ЗН за неоснователен е приет и иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената от [фирма] на Г. С. Х. ид.ч. от сънаследствените имоти /тъй като Г. С. Х. бил съсобственик на имотите на основание договора, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., продавачът по сделката от 18.03.2011 г. [фирма] не е имал задължение преди да продаде тези ид.ч. от съсобствените имоти на Г. Х. да ги предлага за изкупуване на другите съсобственици/. С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касаторите правен въпрос /приложим ли е чл.76 от Закона за наследството към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобствеността лице/ е относим към настоящото дело, по което с договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г. сънаследникът Я. К. Д. е дарил на трето на съсобствеността лице /а именно Г. С. Х./ идеални части от сънаследствени имоти. Тъй като приетото в обжалваното решение по този въпрос противоречи на задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.76 от ЗН следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Следва да се допусне до касационно обжалване и решението по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на продадената с нотариален акт № 30 от 18.03.2011 г. ид.ч. от сънаследствените имоти, тъй като решението по този иск е обусловено от основателността или неоснователността на иска по чл.76 от ЗН. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение