Определение № 347 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 284/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Н. Н. И. срещу определение № 1* от 29.04.2010 г. по гр. д. № 761/10 г. на Окръжен съд гр. В., с което е потвърдено определение от 25.03.2010 г. по гр. д. № 12933/09 г. на Районен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата С. Н. С. и Д. Н. Д. оспорват същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че съдът е оставил исковата молба на Н. И. без движение, като и указал да отстрани конкретно посочени нередовности в нея. По молба на ищцата срокът за отстраняване на нередовностите е бил удължен с 20 дни считано от 15.12.2009 г., а след втора молба и с още 20 дни, считано от 05.01.2010 г. Определението за удължаване на срока е било съобщено на ищцата на 15.01.2010 г. С определение № 1* от 28.01.2010 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал. 3 вр. с. ал. 2 ГПК. Ищцата е подала молба по чл. 64 ал. 2 ГПК за възстановяване на срок, тъй като същият бил пропуснат поради непредвидени обстоятелства - обявяване бедствено положение от 19.01.2010 г. до 25.01.2010 г. Първоинстанционният съд е отказал възстановяване на срока, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението като приел, че срокът за отстраняване нередностите на исковата молба е бил двукратно удължаван. Бедственото положение не лишавало ищцата от възможността да изпрати необходимите документи по пощата, вкл. и молба за продължаване на срока. В изложението е формулиран въпрос за това, дали влошените метеорологични условия са особено непредвидено обстоятелство което е основание за възстановяване на пропуснат срок. Въпросът е съществен, тъй като има отношение към правилността на определението. С оглед представената съдебна практика настоящият състав счита, че има основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Определението е законосъобразно. Според чл. 60 ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни изтича в края на последния ден. Той продължава до края на двадесет и четвъртия час на последния ден. Ако обаче някои съдопроизводствени действия трябва да се извършат, или нещо да се представи в съда, срокът изтича в края на работното време на съда. Срокът не се смята за пропуснат ако изпращането на молбата е станало по пощата, или е подадена в друг съд или прокуратура. Страната, която не може да извърши определено процесуално действие в установения срок, може преди изтичането му да поиска от съда неговото продължаване, като посочи уважителни причини за това. Законодателят е предвидил в чл. 64 ГПК и възможност за възстановяване на пропуснат срок. За разлика от продължаването на срока, в този случай се изисква страната да докаже пред съда особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, т. е. всички основания за възстановяване са и основания за продължаване на срок, докато не всички основания за продължаване са и основания за възстановяване на срок. В чл. 64 ал. 3 ГПК изрично е записано, че не се допуска възстановяване на срок ако е било възможно неговото продължаване. Според правната теория, „особени непредвидени обстоятелства” са природни бедствия, внезапно тежко заболяване и прочие които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие. В случая, дори да се приеме че са били налице сочените непредвидени обстоятелства, влошена метеорологична обстановка, не е доказано че в периода до изтичане на срока касаторката и нейния процесуален представител не са могли да извършат предписаните процесуални действия, или да подадат отново молба за удължаване на срока чрез изпращането им по пощата, която както е установено на 25.01.2010 г. е работила до 18.00 часа. Още повече, че съдът два пъти е удължавал срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. В определения на ВКС № 205 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 92/2009 г. на II ГК, № 23 от 25.02.2009 г. по т. д. № 9/08 г. на ІІ ТО, № 63 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 3501/08 г. V ГО, № 54 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 4/10 г. на І ТО и определение от 20.04.2010 г. по гр. д. № 1652/09 г. на Окръжен съд гр. В. действително се разглеждат въпроси от същия характер, но те не са идентични с настоящия спор, затова въззивното определение не противоречи на приетото в тях. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът