Определение № 3575 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Г., чрез процесуалните представители адвокат Р. Р. и адвокат Д. Д., срещу решение № 178/08.12.2022 г. по в. гр. д. № 222/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. по гр.д. № 150/2021 г. на Габровския окръжен съд, са уважени предявените от Р. В. С. срещу касатора осъдителени искове за осъждането му да й заплати сумата от 35 000 лева, предоставена по Договор за заем от 18.10.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното й изплащане и иск за осъждането му да заплати сумата 917, 29 лв. - неустойка по чл. 12 от Договор за заем от 18.10.2019 г., считано от датата на падежа - 04.11.2020 г. до предявяване на иска - 07.01.2021 г. и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде обезсилено, респ. отменено като бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявените осъдителни искове бъдат отхвърлени със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на съдебното си решение всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, и всички събрани по делото доказателства; 2. Каква е доказателствената сила за съда на частен свидетелстващ документ, в който се сочи получаване на сума в брой за потребителски заем от определена дата, но има поправки в текста (заглавие, сума с цифри, качество на издателя) и от самия документ се установява, че формулярът, на който е написан, е отпечатан в по-късен момент. Има ли достоверна дата и съдържание, ако е представен след две проведени съдебни заседания, съществуването му се заявява за първи път тогава и не се сочи в нито едно от изявленията на страната или в представените документи; 3. Следва ли съдът да прецени признанието на неизгоден за страната факт като обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и съобразно това да постанови изхода от правния спор; 4. Следва ли при оспорване на валидното сключване на договор за заем и за получаване на заемната сума, ищецът при условията на пълно и главно доказване, да установи каузалното правоотношение и предаване на заемната сума; 5. Може ли да се осъществи пълно доказване на твърденията на страна и при наличието само на косвени доказателства, които установяват главния факт, и следва ли те да се обсъдят наред с всички други доказателства по делото. Ответникът по касация- Р. В. С. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред Севлиевския районен съд е образувано гр. д. № 21/2021 г., по предявен от Р. В. С. срещу М. И. Г. частичен иск за заплащане на сумата: 5 250 лева (част от предоставена по Договор за паричен заем от 18.10.2019 г. сума в общ размер на 35 000 лева) и сумата 93,33 лв., дължима съобразно чл. 12 от договора от датата на падежа - 04.11.2020 г., до предявяване на частичния иск - 07.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Посочено е, че в исковата молба са изложени твърдения, че на 18.10.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който в деня на подписването му М. И. Г. в качеството си на заемател е получил сумата 35 000 лева от Р. В. С. като заемодател като съгласно чл. 4 от договора М. И. Г. е трябвало да върне посочената сума на ищцата в срок до 04.11.2020 г., което той не е сторил и до момента на подаване на исковата молба. Изложено е, че за посочените факти М. И. Г. е подписал декларация, приложена към исковата молба и въпреки многократните устни покани от страна на Р. В. С. до ответника, същият не е възстановил сумата. Посочено е, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от М. И. Г.. Констатирано е, че с протоколно определение от 18.03.2021 г. по делото е допуснато увеличение на размера на предявените искове за сумите от 35 000 лв. и от 917,29 лв., поради което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Габровския окръжен съд, пред когото е образувано гр. д. № 150/2021 г. Пред ГОС процесуалните представители на М. И. Г. са оспорили претенциите като в съдебно заседание, проведено на 12.08.2021 г. са направили възражения за унищожаемост на процесния договор по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД - сключен от дееспособно лице, което при подписването му не е могло да разбира и/или ръководи действията си; при условията на евентуалност - за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на валидно съгласие от страна на М. И. Г. за неговото сключване. Посочено е, че в съдебното заседание на 12.08.2021 г., в което е приет доклада, изготвен с определение № 53/17.02.2021 г. по гр. д. № 21/2021 г. на СРС, за окончателен с корекция за размера на предявения иск, процесуалният представител на ищцата е направил искане да се даде възможност да представи писмен документ, за чието съществуване узнала „преди малко“, съдържащ признание на М. И. Г. за получаване на сумата. Посочено е, че с доклада по делото е указано на ищцата, че носи тежестта да докаже сключването на договора за заем, неговото съдържание, предаването на заетата сума. Изложени са съображения, че ищецът съобразно чл. 127, ал. 2 ГПК е длъжен в исковата молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства като във връзка с направените оспорвания от ответника в съответствие с чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, да посочи и представи доказателства. Ищецът има възможност на основание чл. 146, ал. 3 ГПК да представи доказателства в изпълнение на указанията на съда за посочване на такива. В доклада по делото съдът трябва да отрази обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и въведените от страните възражения. При условие, че някои от твърдените от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, уточни или да отстрани противоречията в тях. Едва след определяне на правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочването кои права и факти се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на установяване или опровергаване от ищеца, кои от тях се нуждаят от доказване или опровергаване от ответника; след изчерпване на доказателствените искания от страните във връзка с поставените въпроси, напътствията и доклада; след указанията на съда в съответствие с чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените факти не се сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 от ГПК. С тези мотиви въззивният съд е приел, че правото на Р. В. С. да представи „разписка“ за предоставената сума на М. И. Г., не е преклудирано. Посочено е, че по делото е представена в оригинал „разписка за получаване“ на сума в брой от М. И. Г. по потребителски заем от 18.10.2019 г. в размер на 35 000 лева от Р. В. С.. В разписката не е посочена дата на съставяне, а на използвания за нейното изготвяне формуляр е отразен месец февруари 2020 г. В разписката сумата 35 000 лева е изписана и с думи. Наименованието на използвания формуляр е заличено и е отразено „на сума в брой“. Видимо е нанесена корекция и в думата „получател“. Подписът на разписката, положен от М. И. Г., не е оспорен като са изложени твърдения, че М. И. Г. е положил подпис на празен лист. Посочено е, че в съдебно заседание ищцата Р. В. С. е заявила, че е сключила договор за заем с М. И. Г., препис от който е приложен към исковата молба; реално е предоставила сумата на ответника; имали уговорка М. И. Г. да даде на Р. В. С. и лицето, с което живее, имот в [населено място]; парите били предадени на М. И. Г. в [населено място] и е трябвало да ги върне до 04.11.2020 г.; сделката във връзка с прехвърлянето на имота в [населено място] не е изповядана, тъй като М. И. Г. се отказал от наследството; лице, присъствало при предаването на парите на М. И. Г., е починало; М. И. Г. преброил парите пред А. С. А., с когото ищцата живеела на съпружески начала и лицето, което е починало; поддържа, че разписката е подписана в деня на предаването на парите на паркинг в [населено място]; М. И. Г. прочел разписката като подписът и имената на М. И. Г. са изпълнени от него, а останалата част от текста на разписката е изписан от Р. В. С.. Посочено е, че са събрани гласни доказателства като свидетелят Г. А. М. - съсед на М. И. Г. установява, че знае от М. И. Г. и друго лице, че ответникът е взел пари от Р. В. С. и А. С. А., които са му били необходими за уреждане на документи и отношенията с неговата сестра във връзка с имот, който възнамерявал да прехвърли на Р. В. С. и А. С. А.; сочи, че през последните десет години М. И. Г. не е работил и не разполагал с необходимите средства за уреждане на формалностите. Свидетелят Ц. Г. И. е заявил, че познава М. И. Г. и А. С. А. повече от десет-петнадесет години като Г. споделил, че личната му карта е била в лицето, което съжителства с Р. В. С.; не знае М. И. Г. да е вземал заем, той не е разполагал със средства; няколко месеца е работил на газстанция, получавал е пари от своята сестра; рязал е дърва на Р. В. С. и лицето, с което тя съжителства, срещу заплащане; няма информация дали А. С. А. е върнал личната карта на М. И. Г., но след известен период от време той се снабдил с нов документ за самоличност. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че договорът за заем е реален и се смята за сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните едната предаде пари, а другата ги получи. Прието е, че подписаната от заемателя разписка, с която е удостоверено получаване на определена сума, служи като доказателство за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя съответната парична сума. Изложени са съображения, че с оглед доказателствата по делото е доказано предаването на сумата от 35 000 лева на М. И. Г. по договор за заем, сключен на 18.10.2019 г., която той се задължил да върне до 04.11.2020 г. Посочено е, че липсата на дата в разписката, както и извършените в използвания образец заличавания, респективно поправки, не са основание да се направи друго заключение, тъй като изрично е отразено, че се касае за сума, предадена от Р. В. С. на М. И. Г. по Договор за заем от 18.10.2019 г.; сумата 35 000 лева е изписана не само с цифри, но и с думи, на които не са извършвани поправки; М. И. Г. е подписал Договора за паричен заем от 18.10.2019 г., както и Декларация от 25.12.2020 г., в която се съдържа изявление за сключване на такъв договор и задължението му да върне сумата 35 000 лева в срок до 4.11.2020 г. Прието е, че събраните гласни доказателства не са непосредствени и не могат да установят тезата за полагане на подпис на „празен лист“, както и липсват доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че разписката е съставена за целите на процеса. Посочено е, че по делото не се твърди и няма данни М. И. Г. да е върнал сумата 35 000 лева на Р. В. С. до 4.11.2020 година и към настоящия момент. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява Договорът за паричен заем от 18.10.2019 г. да е нищожен поради липса на съгласие от страна на М. И. Г. за неговото сключване или да е налице основание за унищожаването му съобразно чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Посочено е, че съгласно чл. 12 от Договора за паричен заем от 18.10.2019 г. заемателят дължи неустойка в размер на 1% от заетата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 15%, при невръщане на дължимата сума. С предизвестие от 29.12.2020 г., ищцата е поканила Г. в седмодневен срок от получаването му да възстанови сумата 35 000 лева като е предупредила, че след изтичане на срока и липса на доброволно уреждане на отношенията им ще претендира и неустойка на основание чл. 12 от договора. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че исковите претенции по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за 35 000 лева и по чл. 92 ЗЗД за 917.29 лв. са основателни и е уважил изцяло предявените искове. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая са налице по първия формулиран въпрос. Първият от формулираните от касатора правни въпроси е относно задължението на съда да изложи мотиви по направените искания, възражения и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Действително, в случая въззивният съд не се е обосновал на кое правно основание е приел, че представянето на разписката след първото съдебно заседание е допустимо- по чл. 143, ал.2 ГПК или по чл. 146, ал.2 ГПК, поради което не може да се извърши преценка относно извършеното тълкуване и прилагане на тези норми. При това положение, поставеният въпрос относно задълженията на въззивната инстанция, осъществява предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение