Определение № 423 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 73 188 / 22. 10. 2010 година на С. Г. Б. от[населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Д. К.-САК срещу въззивно Решение от 29.07.2010 година, постановено по гр. възз. д. Nо 9496/2009 година на Софийският градски съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С обжалваното решение, Софийският градски съд в производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 10.01.2009 година по гр.д. Nо 12949/2006 година на Софийския районен съд 25 с. и е постановил ново, с на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е признал за установено от отношение на С. Б., че наследодателите на ищците –Т. И. С. /К./ и Й. И. К. към момента на образуване на ТКЗС са били собственици на земеделска земя- НИВА от 5.5 дка, землището на Враждебна, м.”В.” имот Nо * по КП от 1956 година на[населено място], както и е присъдил разноски в размер на 2 373.15 лв. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е процесуално недопустимо, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа п о чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод, че по въпросът за допустимостта на исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на правен интерес от заявения установителен иск, в случай на постановен окончателен отказ на органа на земеделската реституция за възстановяване правото на собственост на земеделска земя, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС т.е. налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както се разрешава противоречиво от съдилищата предвид на Определение Nо 418 от 21.11.2007 година по гр.д. Nо 1425/2007 година на ВКС- II отд/ постановено по същото дело/, Решение Nо 1049 от 27.10.2008 година по гр.д. Nо 211/2008 година на ВКС-I. отд. и Решение Nо 1204/29.12.2008 година по гр.д. Nо 5268/2007 г. ВКС-II отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. К.- САК, с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и основателност на касационната жалба по същество. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и данъчна оценка от 86735 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. При данните по делото и представената практика на съдилищата не може да се приеме, че поставеният с изложението процесуално-правен въпрос за допустимостта на исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на правен интерес от заявения установителен иск, в случай на постановен окончателен отказ на органа на земеделската реституция за възстановяване правото на собственост на земеделска земя, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС и е налице е основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, или се разрешава противоречиво от съдилищата. Не може да се приеме, че е налице противоречие с разясненията на посоченото тълкувателно решение, тъй като разглежданата по делото хипотеза касае случай на отказ на органа на поземлена реституция, но не по причина, че не са налице предпоставките на закона да се признае на молителя правото да възстанови земеделската земя, а отказ на органа да се произнесе по причина, че за тази земеделска земя има издадено позитивно решение и собствеността е реално възстановена но на друго лице, което обстоятелство обуславя спора за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 година ОСГКТК на ВКС се приема, че за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК. Цитираното Определение Nо 418 от 21.11.2007 година по гр.д. Nо 1425/2007 година на ВКС- II отд. е определение, предопределило допустимостта на иска, разгледан по същество с обжалваното решение, т.е. това е съдебен акт, постановено по същия гражданско-правен спор и поставеният въпрос имплицитно е възприет с решението, което се обжалва. Цитираното Решение Nо 1049 от 27.10.2008 година по гр.д. Nо 211/2008 година на ВКС-I. отд., с което е прието, че когато „административното производство е приключило с окончателен отказ от възстановяване на собствеността, предявяването на иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо” и Решение Nо 1204/29.12.2008 година по гр.д. Nо 5268/2007 г. ВКС-II отд., с което е прието, че „спорът за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи, при които един земеделски имот е заявен за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ на името на различни лица и няма влязло в сила решение за отказ по отношение на ищеца”, не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване поради липса на същинско противоречие на използваното в различните решения понятие „ окончателен отказ от възстановяване а собствеността „ по ЗСПЗЗ в смисъл на отказ да се признае правото на възстановяване на конкретен земеделски имот, а не отказ на органа на поземлената реституция в смисъл на отказ от произнасяне по последващо заявление на правоимащ, поради вече уважено искане и позитивно решение, до разрешаване на спора кому е принадлежал имота към момента на кооперирането му и включването в блок на ТКЗС. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия