Определение № 494 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 637/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Л., срещу въззивно решение от 05.11.2020г., постановено по в.гр.д.№1393/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.03.2020г. по гр.д.№15987/2019г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Л. Щ. А. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Л. Щ. А. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Л. Щ. А. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Щ. А. не дължи на дружеството сумата 6458,39лв., представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена на обект с адрес- [населено място], м-ст „Ваялар“, № 1409, за периода 08.09.2017г.- 07.09.2018г., по издадена фактура № 0284397598/ 30.08.2019г, на основание чл.124, ал.1 ГПК Установено е, че с констативен протокол № 1105007/ 07.09.2018г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за резултатите от проверката на измервателната система на обект в [населено място], м-ст „Ваялар“ № 1409. СТИ е демонтирано със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4, и 1.8.0, за експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „0“ показания от всички регистри. Съгласно метрологичната експертиза на БИМ- КП № 1691/ 23.08.2019г. провереният СТИ е тип МТ174- D2D54-:МЗКОЗ, статичен, трифазен, тройнотарифен. Налични са всички обозначения и пломби, няма механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/ т.4.4./. В заключение е прието, че СТИ не съответства на техническите характеристики- при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема и преминала електроенергия на тарифа 15.8.4.- 034310.5 kWh., невизуализирана на дисплея. При тези данни е одобрено становище за начисляване на допълнително количество електрическа енергия в размер на 34310 кВТч, за период от 08.09.2017г. до 07.09.2018г.. Фактурираната стройност е 6458.39 лв. с ДДС. Абонатът е уведомен за проверката, съставеният констативен протокол, размер на задължението и срок на погасяване. По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещо лице инж.Н. В. е прието без възражения от страните. Преценено е от въззивния съд като обективно по т.1 и т.3 за метрологичната годност и параметризация, визуализация на регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3., както и по т. 4; в останалите части вещото лице не формира извод от собствени наблюдения; изпълнението на поставената задача е съобразено изцяло с констатациите на метрологичната експертиза. Съгласно Протокол за монтаж № 1090308/ 12.05.2016г., прочесният електромер е монтиран с нулеви показания от активни регистри / нощна, дневна и върхова/, които са визуализирани на дисплея. Въззивният съд е изложил съображения, че разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочил е, че правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в отменените ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Съдът е посочил, че съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила за процесния период. Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 / Т4/, като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по три тарифи. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Към датата на демонтажа е в срок на метрологична годност и в класа на точност. Не е включен в системата за дистанционен отчет. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Въззивният съд е посочил, че поради изложеното не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложения чл.50 ПИКЕЕ, като е изложил следните съображения: При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране, не по-дълъг от една година. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри на електромера-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно установяването на точното количество електроенергия потребено на обекта, за лимитирания едногодишен период. Преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза ще могат да обосноват заключение за потребление в посочения размер. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал несъответствие с въведените в информационната база за периода на корекция, респективно основанието на начисленото допълнително количество електроенергия в хипотезата чл.50 от ПИКЕЕ/ отм/; че представеният протокол за монтаж от 2016г., предвид вписаните „0“показания само на активните регистри, респ. невписани от регистър 1.8.4., не може да послужи за сравнителен анализ с констатираните при проверката данни, и да формира непроворечиво заключение, че начисленото количество ел.енергия действително е доставено и потребено в посочения корекционен период; че липсата на доказателства за елементите от фактическия състав на приложената норма, обуславя извод за неоснователност на вземането. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставения от касатора въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение