Определение № 2868 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано e по постъпила от И. Н. М. касационна жалба срещу решение № 451 от 20.07.2023 г. по в.гр.д.№ 521 от 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 90 от 03.04.2023 г. по гр.д.№ 693 от 2022 г. на Районен съд- Гоце Делчев за уважаване на предявения от Е. Л. Д. и И. И. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на следния имот: 3/8 ид.ч. от УПИ * от кв.* по плана на [населено място], [община], обл.Б., с площ на целия имот от 984 кв.м., ведно с 3/4 ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м., 3/4 ид.ч. от гараж със застроена площ от 18 кв.м. и 3/4 ид.ч. от стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м.

В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставя следните въпроси:

1. „Представляват ли действията по отключването и заключването на имота от владелеца и притежаването на ключ за имота само от него, манифестиране и отблъскване /отричане/ на правата на съсобствениците върху имот, в който владелецът живее и владее перманентно от над 30 години и извършва действия по управление на имота, сочещи на владение, на основание, годно да го направи собственик, по отношение на лице /лица, придобили имота с договор за издръжка и гледане по време на брак в режим на СИО, каквито издръжка и гледане не са престирани от страните по него, и владението се отрича на основание наследствено правоприемство и на основание прехвърлително действие на договора за издръжка и гледане ?“

2. „Неправилно и необосновано ли е решение, в което е приложена и цитирана съдебна практика, която е неприложима по настоящия казус /в случая решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д.№ 325 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о./ ?“

В писмен отговор от 06.11.2023 г. ответниците по жалбата Е. Л. Д. и И. И. М. оспорват жалбата. Молят решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Процесните имоти са били собственост на И. М. Б. и съпругата му З. А. М.. Видно от нотариален акт № 94 от 24.04.2002 г., те са сключили с внука си И. М. И. по време на брака му с ищцата Е. Л. Д. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. По силата на този договор И. И. и Е. Д. са придобили процесните сгради и 1/2 ид.ч. от процесното УПИ, а прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху тези имоти до края на живота си. През 2008 г. И. И. и Е. Д. са се развели. На 20.12.2016 г. е починал И. Б., като видно от удостоверението за наследници съпругата му З. М. е починала преди него. През 2022 г. е починал и И. И., като е оставил за наследници втората си съпруга М. Т. И. и дъщеря си И. И. М. /втората ищца по делото/. От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Д., М. И. и Л. Ш. съдът е приел за установено, че ответницата И. Н. М. /майка на И. И. и снаха на И. Б. и З. М./ е живяла в процесните имоти през последните повече от 30 години, като се е грижала за своите свекър и свекърва до тяхната смърт. На 07.04.2022 г. в полза на И. М. е съставен констативен нотариален акт № 160 за собственост по давност на процесните сгради и 1/2 ид.ч. от процесното УПИ.

Въз основа на това съдът е достигнал до следните правни изводи: По силата на сделката по нотариален акт № 94 от 24.04.2002 г. собственици на процесните сгради и 1/2 ид.ч. от УПИ са станали двамата съпрузи И. М. И. и Е. Л. Д.. След техния развод, на основание чл.27, ал.1 СК съпружеската имуществена общност между съпрузите е прекратена и ищцата Е. Д. е станала собственик на половината от тези имоти: 1/2 ид.ч. от сградите и 1/4 ид.ч. от УПИ. След смъртта на И. И. неговата част от имотите /1/2 ид.ч. от сградите и 1/4 ид.ч. от УПИ/ са били придобити в равни части от неговите наследници по закон: втората му съпруга М. Т. И. и дъщеря му и втора ищца по делото И. И. М.. Поради това съдът е приел, че първата ищца Е. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните сгради и на 1/4 ид.ч. от УПИ, а втората ищцата И. М.- на 1/4 ид.ч. от сградите и 1/8 ид.ч. от УПИ. Или общо двете ищци притежават 3/4 ид.ч. от сградите и 3/8 ид.ч. от УПИ.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на имотите по давност. Отчел е, че ответницата И. Н. М.е установила фактическа власт върху имота не като владелец, а като държател: била е допусната да живее там като майка на И. М. И. /внук на първоначалните собственици И. Б. и З. М. и съсобственик на имота от 2002 г. до смъртта си пред 2022 г./ и като лице, което се е грижило до смъртта им за лицата, запазили си право на ползване върху имота /И. Б. и З. М./. Прието е, че няма доказателства ответницата да е превърнала държането на имота във владение, чрез демонстриране на намерението си за своене пред собствениците, преди 07.04.2022 г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Живеенето в имота и полагането на грижи за бившите собственици и запазили си право на ползване върху имота лица не означава демонстриране на намерение за придобиване на правото на собственост. Действията по гледане в случая представлявали изпълнение на морален дълг, дори предвид заместимия характер на задължението по договора от 24.04.2002 г. можело да се счете, че се касае до изпълнение на поетото от сина на ответницата задължение за гледане на неговите баба и дядо до смъртта им. В тази връзка е прието за неоснователно възражението на ответницата, че ищцата Е. Д. не е изпълнявала задължението си по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 24.04.2002 г., тъй като това обстоятелство е без значение за това дали ответницата е установила владение върху процесните имоти и тъй като договорът от 24.04.2002 г. има действие, докато не бъде развален по съдебен ред. За неоснователно е прието и възражението, че договорът от 24.04.2002 г. е нищожен поради нееквивалентност на уговорените в него престации, предвид на това, че се касае за алеаторен договор, при който една от страните не може да знае точния размер на задължението си или на вземането си. Прието е още, че заключването на имота само по себе си също не представлява фактическо действие по отблъскване на владението на собствениците, като в конкретния случай се касаело не за отблъскване на владение, а за обикновени действия по управлението и съхраняването на вещта. Декларирането на имота в данъчните служби на общината, без това деклариране да е станало достояние на собствениците, също не представлявало действие по демонстриране на собственическо намерение.

За неоснователно е прието и твърдението на ответницата, че ищцата Е. Д. е загубила правото си на собственост върху имота, поради неявяването й в имота от раздялата й с бившия й съпруг, тъй като неупражняването на правото на собственост не води до загубването му. Собственикът може да загуби правото си, само ако трето лице придобие имота на самостоятелно и противопоставимо на собственика основание.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението:

1. Не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените във връзка с тези основания въпроси не представляват правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:

1.1. Първият поставен въпрос е неотносим към конкретното дело, тъй като предпоставя фактическа обстановка, различна от приетата за установена в обжалваното решениие. В него е прието за установено, че не само ответницата е притежавала ключ за процесния имот в продължение на повече от 10 години /напротив, установено е, че е живяла в процесния имот заедно със свекър си И. М. Б. и свекърва си З. А. М., собственици на имота до 2002 г. и запазили правото си на ползване върху него до края на живота си- в края на 2016 г. за И. Б., тоест че до 2016 г. и други лица са имали ключ и достъп до имотите/; че до смъртта му през 2022 г. съсобственикът на имота и син на ответницата И. М. И. не е бил възпрепятстван от нея да посещава и полага грижи за този имот; че действително ответницата е живяла в имота непрекъснато в продължение на повече от 30 години, но е била само негов държател, но не и владелец; че не е установено да е извършвала действия по управление на имота, които да сочат на владение; че ответницата не е установила фактическа власт върху имота на правно основание, което да е годно да я направи собственик /нито е била страна по прехвърлителна сделка за имота, нито е призована към наследяване наследница на сина си и съсобственик на имота И. И., починал през 2022 г./.

1.2. Вторият поставен въпрос /Неправилно и необосновано ли е решение, в което е приложена и цитирана съдебна практика, която е неприложима по настоящия казус ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, доколкото посочената от касаторката като неприложима практика на ВКС е приложима към конкретния казус: Макар решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д.№ 325 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о. да е поставено по иск за делба, в него е разгледан и има произнасяне по един от относимите за настоящото дело въпроси: дали заключването на имота във всички случаи представлява фактическо действие по отблъскане на владението.

Касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се допуска и тъй като в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е посочила практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и практика на ВКС, на която счита, че обжалваното решение противоречи.

2. Решението на Благоевградския окръжен съд не е и очевидно неправилно, както твърди касаторката. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, СК и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид изложеното касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

Ответниците по жалбата не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да им бъдат присъждани.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.