Определение № 372 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2019 г.

Подадена е частна жалба от А. Б. М., с адрес в [населено място], против определение № 259 от 13 юни 2019 г., постановено по настоящото дело, с което не се допусна касационното обжалване на определение № 1138 от 1 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1085/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място]. В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт. С обжалваното определение се прие, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК за отвод на съдията докладчик по делото, както и че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради разрешаване на поставен правен въпрос в съответствие с установената практика по чл. 298 ГПК, необуславящия характер на преобладаващата част на въпросите, и липсата на хипотезата на очевидна неправилност на съдебния акт. Частната жалба е процесуално недопустима. Производството по селекция на касационните / частните касационни жалби представлява предварителна и задължителна фаза на касационното производство, уредено с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С определението си по чл. 288, респективно по чл. 274, ал. 3 ГПК (какъвто е настоящият случай) касационният състав извършва проверка на касационната / частната касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличието на критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, в хода на това производство Върховният касационен съд разглежда заявеното искане да бъде допуснато касационно обжалване на постановения въззивен съдебен акт и се произнася по неговата основателност. Ето защо, определението, с което не е допуснато касационно обжалване, не прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, неговата обжалваемост не е изрично предвидена и в процесуалния закон, както изисква чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правото на жалба срещу определението на касационния състав заради горните съображения не следва от правилото на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, по силата на което само в случаите на постановено по ал. 1 на същия текст (когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона) определение, то подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно определение е изчерпан. Поради това жалбата, насочена срещу касационното определение, следва да бъде върната. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,