Определение № 109 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Б. М. от Пловдивската окръжна прокуратура, срещу въззивно решение № 706 от 11.06.2025 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 370/2025 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отхвърляне на иска изцяло, евентуално размерът на обезщетението да бъде намален “съобразено с доказаното от ищеца и правилата на чл. 52 от ЗЗД“. Насрещната страна А. Г. М., чрез адвокат С. Я., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – липсват въпроси по см. чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК и надлежна обосновка за допълнителните елементи от хипотезата на цитираната правна норма. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Г. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., като отхвърлил за разликата до 20 000 лв. Присъдил също обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 01.04.2023 г. до окончателното издължаване на главницата. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че с постановление от 27.12.2019 г. на РП - Пловдив срещу ищеца А. М. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК; с постановление от 28.04.2021 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. По делото са извършени редица процесуално-следствени действия (събиране на гласни и писмени доказателства, разпознаване, извършване на очни ставки и др.)На същата дата на М. е предявено разследването по ДП № 4/2020г. по описа на РУ на МВР-Х., на 28.05.2021 г. е изготвено мнение от ст. разследващ полицай за предаване на обвиняемия на съд за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК и материалите са изпратени на РП-Пловдив. След приключване на досъдебното производство Прокуратурата е внесла срещу М. обвинителен акт и е образувано нохд № 4333/2021 г. на РС – Пловдив. Съдът е постановил оправдателна присъда. По протест на Прокуратурата е образувано внохд № 482/2023 г. на ОС – Пловдив. Впоследствие, подаденият протест е оттеглен, поради което, с определение от 07.03.2024 г., производството по въззивното дело е прекратено и присъдата е влязла в сила на 01.04.2023 г.; Съдът установил още, че в периода, в който е продължило воденото срещу М. наказателно производство и в резултат на същото, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние. Затворил се в себе си, избягвал приятелите си, чувствал голям срам, бил подтиснат, не излизал, изпитвал страх да не влезе в затвора; Съдът, при определяне паричния еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди, взел предвид следните обстоятелства: вида и тежестта на инкриминираното деяние (умишлено тежко престъпление от общ характер); продължителността на наказателния процес и етапите, през които е преминал; взетата мярка за неотклонение (подписка) и нейната продължителност; негативно отражение върху психо-емоционалното състояние на ищеца; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия. От друга страна, съдът е отчел, че не се настъпили специфични по вид и интензитет негативни последици, които да отличават случая от други подобни – налице са обичайните вреди за такъв род случаи; случаят не е бил медийно разгласен. При определяне паричната стойност на обезщетението, съдът е взел за база и конкретните икономически условия в страната. Касаторът е представил изложение, което по съдържание не отговаря на изискванията за обосновка – с формулиране на правен въпрос, по който да се твърди, че въззивният съд, за да приеме определено фактическо или правно положение и, съответно да постанови резултата по спора. (Не е такъв „въпросът за дължимостта на обезщетение за неимущестевни вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като съдът е засегнал въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите, но го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС“ и пр.). Излагането на касационни доводи по см. на чл. 281 ГПК също не представлява поставяне на правен въпрос, така, както е изяснено в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Твърдението, че в съдебната практика било прието, че „справедливото овъзмездяване в хипотеза, аналогична на процесната, е сума от 2000 лв.“ не почива на никакви доказателства и съображения. В допълнение, противоречието по см чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да е при тълкуването на закона от въззивния съд и от съставите на ВКС, при разрешаване на конкретния процесуалноправен или материалноправен въпрос. Според касатора, размерът на обезщетението „не е съобразен“ с решение № 187/13 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г.o и решение № 149 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.. Само по себе си различието в цифровата стойност на присъжданите от съдилищата обезщетения, не значи, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, а и в случая липсва каквато и де е идентичност по разгледаните казуси, вкл. относно момента, към който се определя размера на обезщетението, при база съществуващи обществено-икономически условия в страната. По настоящото дело този момент е 01.04.2023 г., докато по посочените в изложението дела става реч за 2008 г. и 2010 г. Наред с това, наказателните производства по цитираните дела са прекратени още в досъдебната фаза, а по едното, пострадалият по същото време е бил обвиняем и по други производства. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Към настоящия момент, 1500 лв., след превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ, е 766,94 евро. От 01.01.2026 г. до 01.02.2026 г. плащането може да бъде извършено в евро или лева, т.нар. период на двойно обращение на лева и еврото, съгласно чл. 25 от ЗВЕРБ, а след това – само в евро. Мотивиран от горното, съдът