Определение № 140 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. М., представляван от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 260140/23.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1003/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 381/14.07.2020 г. по гр. д. № 145/2020 г. на Районен съд – Казанлък. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. Т. К. искове за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете – К. С. М. (на 13 години); за определяне местоживеенето на детето при бащата; за предоставяне упражняването на родителските права на него, а на майката - да се определи режим на лични контакти, да заплаща месечна издръжка, в условията на евентуалност за определяне на разширен режим на лични контакти с бащата. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) преценката за родителския капацитет, съобразно критериите на чл. 59, ал. 4 СК, включва ли и изследване на социалното обкръжение на родителите - в случая на втория съпруг на майката, респ. на лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано, ще оформя своя житейски мироглед и навици; 2) относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 163/27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г., IV г. о., решение № 176/08.12.2010 г. по гр. д. № 1326/2020 г., III г. о. и решение № 717/14.10.2009 г. по гр. д. № 1782/2008 г., III г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи по въпроса: 3) следва ли въззивната инстанция да получи непосредствени впечатления от детето и родителите като ги изслуша, независимо че това е сторено от първата инстанция, когато е минал повече от осеммесечен период от изслушването и по делото има данни за противоречиви състояния на детето. Ответната страна по жалбата И. Т. К., чрез адв. Б. П., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № III-80-107/02.04.2015 г. по гр. д. № 61942/2014 г. на Софийския районен съд, с което е одобрено споразумение между съпрузите, като родителските права по отношение на малолетното дете – К. М. са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея, а на бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка. По настоящото дело ищецът е претендирал да се променят мерките за родителските права, като упражняването им се предостави на него, да се постанови местоживеене на детето при бащата, а на майката да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка за детето. В условия на евентуалност е направено искане за определяне на разширен режим на лични контакти с бащата. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението за развод мерки за родителската отговорност. Анализирайки подробно всички събрани по делото пред първата и въззивната инстанция писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, приетите по делото заключения на съдебно-психологичната и тройната съдебно-психологична експертиза, както и становищата на детето и на страните, въззивната инстанция е приела, че за целия относим период (след 2015 г. и досега) майката отговорно и адекватно полага в пълен обем грижи за възпитанието и отглеждането на момчето, следи развитието и обучението му, а бащата има контакт с него съобразно утвърдения режим, както и допълнително след уговорка между страните. Финансово участие в издръжката на детето имат и двамата родители. Не е установено майката да препятства общуването на К. с бащата, както и да създава пречки за спазването на постановения режим на лични контакти. Не са констатирани никакви тежки провинения на майката, които да са отречени от морала и обществото, няма прояви на малтретиране и манипулация, а отношенията между нея и момчето са такива на обич, подкрепа и привързаност. Съдът е посочил, че бащата е този, който упражнява постоянен натиск върху детето, като го кара да заживее при него. Същевременно, той не полага самостоятелно грижи за К., а разчита на помощта на майка си, но грижите на бабата не могат да заместят майчината роля в отглеждането и възпитанието на детето. Съобразено е, че желанието на детето, заявено при изслушването му пред съда, е да остане да живее при майка си, тъй като с нея се чувства добре и спокоен, може да споделя проблемите си, отношенията с втория съпруг на майка му са нормални, детето се чувства обичано и обгрижвано от майката и нейното обкръжение, а с баща си предпочита да прекарва свободното си време, да почива и се забавлява. В решението си съдът е обсъдил поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, визирани в ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права, като се е ръководил на първо място от интереса на детето. В резултат на този анализ е направен извод, че не са установени изменения в обстоятелствата, които да налагат промяна на мерките за упражняване на родителските права; преместването на детето от [населено място] в [населено място], [община] не е довело до влошаване на положението му, майката притежава родителски капацитет и възможност да го отглежда в семейна среда и при същите добри условия, каквито са били в дома им в [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Разрешение на първите два въпроса се съдържа в множество решения на ВКС, изхождащи от задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., а именно - решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на III г. о., решение № 280/20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г. на IV г. о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г. на IV г. о., решение № 290/07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на III г. о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г. на III г. о., решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. на IV г. о., решение № 808/23.10.2009 г. по гр. д. № 2138/2008 г. на IV г. о., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на IV г. о., решение № 243/08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г. на IV г. о. и много други. Съгласно цитираната практика, преценката на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД се извършва изключително с оглед защита на неговите интереси, като тя е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната връзка, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. С решение № 244/23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че при спор относно упражняване на родителски права, съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, след които детето ще расте и оформя житейския си мироглед и навици. Затова съдът е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя - членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Окръжният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Той е съпоставил значението на доказаните родителски качества на майката, стабилната емоционална връзка между нея и детето, добрите условия на живот, които е създала, отговорното й поведение спрямо момчето през всичките години и към днешна дата; отношението между втория й съпруг и детето; обсъден е родителския капацитет и на бащата, както и реалните му възможности да осъществява преките грижи по отглеждането и възпитанието на К.. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии, съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на детето родителските права да продължат да бъдат упражнявани от майката, тъй като не е установено правнорелевантно изменение обстоятелствата, за да се постанови промяна на определените мерки. Изменение на режима чрез предоставяне на упражняването на родителските права на бащата не би представлявало положителна промяна за детето и не е в негов интерес. Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, които се съдържат в изложението на касатора и отразяват несъгласието му с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК. Последният въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата. Установена е съдебната практика (вж. - ППВС № 1/1974 г., решение № 21/05.02.2016 по гр. д. № 3657/2015 г., ІІІ г. о., решение № 14/24.01.2015 г. по гр. д. № 4575/2014 г., ІІІ г. о., решение № 207/24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о., решение № 60278/29.12.2021 г. по гр. д. № 1944/2021 г., IV г. о. и др.), че изслушването на родителите и на детето има за цел да се чуят съображенията им предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани с интересите на детето. Последователно е приемано, че съдът следва да прецени личните качества и възможността на родителите да упражняват преките грижи по отглеждането и възпитанието с оглед най-добрия интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Желанието на родителите и това на децата (чл.15 от Закона за закрила на детето) както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Но изискването за изслушване е въведено, за да може съдът да добие непосредствени впечатления от участниците в спора и да формира преценката си кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права, както и кой е по-подходящият режим на лични отношения с другия родител. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд, в противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. Същевременно, в решение № 447/08.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г., IV г. о. е разяснено, че изпълнението на задължението за изслушване на родителите не следва да се абсолютизира. Неспазването на изискването на чл. 59, ал. 6 СК ще съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. В настоящия случай детето и родителите му са изслушани пред първоинстанционния съд, поради което повторно изслушване във въззивното производство поначало не се е налагало. Пред въззивната инстанция са събрани и допълнителни доказателства, включително - изслушана е тройна съдебнопсихологична експертиза, която е изследвала детето по множество поставени от жалбоподателя въпроси, в т.ч. за изразеното пред съда от негова страна желание да живее при майка си, за данни за манипулации от страна на майката при формиране на това желание, за наличие на синдром на родителско отчуждение и др. При експертното обследване не са установени данни за манипулативно поведение от страна на отглеждащия родител, нито наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Развитите в изложението оплаквания и становището на касатора, че е било необходимо повторно изслушване на детето пред въззивния съд, е негова защитна теза, която не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, нито аргументацията по този въпрос има отношение към предпоставките за допускане на касационното обжалване. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение