Определение № 4969 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. А. Р., понастоящем в Затвора [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е.-Т. против въззивно решение № 17 от 4.02.2026г. по в.гр.д. № 416 по описа за 2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 173 от 24.07.2025г. по гр.д.№ 32/2025г. на Окръжен съд Ловеч като е отхвърлен предявения от него иск против В. Х. Р. за заплащане на сумата от 40 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на подаден на 21.09.2024г. телефонен сигнал до Централата на Затвора [населено място]. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД поради липса на две от кумулативно изискуемите се от фактическия състав предпоставки: противоправно поведение и причинени вреди. Мотивите му са, че подаването от страна на ответницата на сигнал до централата на Затвора, че лице, което е лишено от свобода притежава забранена за ползване вещ /телефон/, по същността си нито е противоправно действие, нито е установено сигнала да съдържа клеветнически твърдения или да съставлява злоупотреба с право. Още повече, че сигнала е бил верен, доколкото след извършената проверка, действително – в спалното помещение, което са настанени ищеца и трето лице – са били открити два мобилни телефона. Липсата на причинени вреди съдът е мотивирал с установеното по делото обстоятелство, че след като е било оттеглено първото предложение за промяна на режима на изтърпяване на наложеното на ищеца наказание, компетентното лице /св.Б./ е направила три-месеца по-късно второ предложение /през м.01.2025г./, което е оставено без уважение от ръководството на Затвора, след направен анализ на оценката на риска от рецидив и изведен извод за липса на категорични доказателства от настъпила положителна промяна. В представеното изложение, касаторът се позовава на две основания за допустимост. Първото е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следният поставен въпрос: „Правилно ли е приложил съдът нормата на чл.45 ЗЗД като е приел, че действията на В. Х. Р. не представляват непозволено увреждане, след като е установено, че намерените забранени вещи не са на И. Р.? Твърденията на Р. правилно ли са възприети от съда, че не представляват противоправно деяние, като същите могат да се тълкуват и като клеветническо твърдение? Второто специално основание за допустимост, на което се позовава касатора е по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото изрично поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС и не са налице посочените специални основания за допустимост. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос „трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни“, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, посочени в чл.281, т.3 ГПК. В случая – по начинът, по който са зададени въпросите, отговорът им изисква проверка и преценка за правилност, каквато касационната инстанция не извършва в производството по допустимост по чл.288 ГПК. Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно установената съдебна практика – за да е основателен иска по чл.45 ГПК трябва кумулативно да са налице следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата на която и са е от тях води до неоснователност на иска, а в случая е установено, че липсват две. Постановеният въззивен акт не е и очевидно неправилен. Основанието по чл.280, ал.2 ГПК изисква неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд