Определение № 808 от 18.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2600/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. К. А. - чрез пълномощник адв. М. Н. - Т., против решение № 961 от 09.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1781/2024 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2030 от 07.04.2024 г. по гр. д. № 7258/2022 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Ф. К. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД) преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди - за разликата над сумата 25 000 лв. до претендираните 60 000 лв., и за имуществени вреди - за разликата над сумата 929 лв. до сумата 1 393.50 лв., претърпени при ПТП на 11.12.2021 г., причинено от водач на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. [рег.номер на МПС] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК, като се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - уважаване на исковете и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен всички установени по делото факти и съдебната практика за обезщетяване на неимуществени вреди в сходни случаи, в резултат на което е определил занижено обезщетение, което не кореспондира с обема, с тежестта и с продължителността на понесените вреди и не удовлетворява изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излагат се и оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при произнасяне по възражението на ответника за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според касатора, изводът на въззивния съд, че неговият принос за настъпване на произшествието възлиза на 50 %, тъй като е управлявал тротинетка без светлоотразителни знаци, не е мотивиран и е основан на устните обяснения на вещото лице от автотехническата експертиза, които са хипотетични и не отчитат релевантни за степента на приноса обстоятелства, а именно - че водачът на тротинетката не е бил видим за водача на автомобила не поради липсата на светлоотразители, а поради това, че стъклата на автомобила са били запотени и автомобилът е навлязъл рязко в ляв завой, без да се съобрази с условията на видимост. Изводът на въззивния съд, че пострадалият е допринесъл за собственото си увреждане като не е ползвал предпазна каска за главата, се оспорва като необоснован по съображения, че в хода на делото не е изследвано и не е установено по несъмнен начин, че при поставена предпазна каска пострадалият не би получил мозъчно сътресение или че мозъчното сътресение би било в по-ниска степен. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода по делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС в решения по чл. 290 ГПК: „ 1. Как следва да се прилагат критериите за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя съобразно принципа, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Какви са предпоставките за прилагане на редукция за съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД и как следва да е установен в процеса приносът на пострадалото лице; Констатациите на съда за принос в няколко направления следва ли да са конкретно определени като съотношение, могат ли да се предполагат хипотетично или приносът следва да е установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са цитирани Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/1968 г.), решение № 94/18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 70/05.09.2017 г. по т. д. № 1244/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. - във връзка с първия въпрос, и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 27/15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. В изложението е препратено към основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, без да се излагат аргументи относно значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване в различните хипотези на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид бланкетното им посочване, основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК не следва да се обсъждат при селектирането на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД - чрез пълномощник адв. Г. Х., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на основания по чл. 280 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано решението на въззивния съд по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с оглед цената на иска - 1 858 лв., решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - София е съобразил, че е сезиран с въззивна жалба срещу решение на Софийски градски съд, което не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Ф. К. А. обезщетение за претърпени при ПТП на ПТП на 11.12.2021 г. неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законна лихва от 20.01.2022 г. до окончателното плащане. Поради това е приел, че между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ и правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди до размер на присъдените от първата инстанция 25 000 лв. От съдържанието на въззивната жалба и на отговора по чл. 263 ГПК въззивният съд е направил извод, че спорни във въззивното производство са въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и приноса на пострадалия ищец, определен от първоинстанционния съд на 25 %. За да разреши спора за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид одобреното от наказателен съд споразумение, с което водачът на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 НК - при управление на МПС след употреба на наркотични вещества нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДвП като при завиване наляво не пропуснал насрещно движещото се по десния тротоар на [улица]двуколесно превозно средство (тротинетка, марка „Ксиоми“), управлявано от Ф. К. А., и реализирал ПТП, при което по непредпазливост причинил на Ф. А. средна телесна повреда - счупване на три ребра (3-то, 4-то и 5-то ребро вляво), довело до трайно затруднение на снагата за период по - дълъг от 30 дни, частичен хемопневмоторакс вляво, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, луксация на дясна акромиоклавикуларна става със счупване на коракоидния израстък на дясната лопатка, довели до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни, счупване на лявата лопатка, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни, както и мозъчно сътресение от типа на зашеметяване, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като несъставомерна последица на престъплението. От представената по делото медицинска документация и от заключението на назначената в първоинстанционното производство комплексна експертиза в нейната медицинска част съдът е приел за установено, че непосредствено след инцидента ищецът е постъпил за лечение във ВМА - МБАЛ в състояние на травматичен шок с нарушения на основни жизнени функции, като на следващия ден е извършена по спешност животоспасяваща операция (торакоцентеза) по повод получен хемопневмоторакс, обусловил състояние, опасно за живота; Болничният престой е продължил до 29.12.2021 г. и по време на него ищецът е изпитвал силни болки при дишане и при движение в лявата гръдна половина и в областта на двете раменни стави; На 20.12.2021 г. е извършена втора операция за репозиция на изкълчена акромиоклавикуларна става с фрактура на коракоиден израстък на дясната лопатка, фиксация с игли и Х. плака, а за фрактурата на лявата лопатка е приложено само консервативно лечение; След четири месеца ищецът е опериран отново за изваждане на остеосинтезния материал; По повод на всяка от оперативните интервенции и в началото на раздвижването чрез рехабилитация, започнала през м. март 2022 г., ищецът е търпял болки и неудобства от носенето на превръзка тип „Митела“ за обездвижване на двата горни крайника в продължение на 30 дни; Възрастта на ищеца към момента на произшествието - 63 г., е фактор за удължаване на възстановителния процес до около 5 - 6 месеца. След преценка на доказателствата и на установените от тях факти, въззивният съд е формирал извод, че справедливото обезщетение, което ще репарира изцяло понесените от ищеца болки и страдания при отчитане на обществено - икономическите условия в страната по време на увреждането, е в размер на 50 000 лв. Относно релевираното от ответника - застраховател възражение за принос на пострадалия ищец по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е посочил, че е обвързан от задължителната сила на одобреното в наказателното производство споразумение, с което е установено, че насрещно движещата се по тротоара на [улица]тротинетка, управлявана от ищеца, е била с предимство за преминаване (пресичане на [улица]) и че предимството е отнето от водача на лекия автомобил. Предвид съдържанието на споразумението и констатацията в заключението на комплексната експертиза (автотехническа част), че ударът между автомобила и тротинетката е реализиран извън обхвата на пешеходната пътека, въззивният съд е счел за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието като е управлявал тротинетката по тротоара и на пешеходна пътека в нарушение на забраната по чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП. За основателно обаче е приел възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за произшествието и за обема на вредите като е управлявал тротинетката без светлоотразително облекло и без поставена каска. Относно възражението за принос въззивният съд е съобразил, че според данните по делото произшествието е настъпило на 11.12.2021 г. в дъждовно време, в тъмната част на денонощието, в района на кръстовището на [улица]и [улица]. Свидетелката Ц. С., която е пътувала на задната седалка в лекия автомобил, е депозирала показания, че във вечерта на инцидента валял дъжд, стъклата на автомобила били изпотени, тя чула удара, но не видяла как е настъпило произшествието. Свидетелят Т. К. - водач на лекия автомобил, е заявил, че по време на произшествието времето било дъждовно и че той не видял ищеца докато се намирал на тротоара, а го възприел секунди преди да скочи на предната лява част на капака. Според заключението на комплексната експертиза (автотехническа част), районът на местопроизшествието е бил осветен с три улични лампи, от които най - близката до ищеца се е намирала на разстояние от 13 метра; Лекият автомобил, извършващ таксиметрови услуги, се е движил в лявата пътна лента на улицата в посока към [улица]и е предприел ляв завой, за да навлезе в еднопосочното платно за движение на булеварда; В същото време срещу него, върху левия за автомобила тротоар на улицата, обозначена с пътен знак Б3 „Път с предимство“, се е движила тротинетката (индивидуално електрическо превозно средство), управлявана от ищеца, който е бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи по тях и без поставена каска на главата, като тротинетката не е била с включен фар; Достигайки до края на тротоара, тротинетката е навлязла в еднопосочното платно на булеварда в посока асфалтираната площ с маркировка М 15 (площ, забранена за движение на пътни превозни средства, съгласно чл. 65, т. 6 ППЗДвП) и след като е изминала около 5 метра, е ударена от завиващия лек автомобил на територията на платното, извън обхвата на пешеходната пътека. По време на изслушването му в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице - автоексперт е обяснило, че преди удара тротинетката е продължила направо в посока забранената за ППС зона с маркировка М15, а не към насрещния висок бордюр на моста на В. река, до който е отвеждала пешеходната пътека, тъй като при удар в бордюра със скорост 20 км/ч ищецът е щял „да се пребие“. В заключението възможността за предотвратяване на удара от водача на автомобила при скорост на движение на двете превозни средства от около 20 км/ч и опасна зона за спиране 11 метра - за автомобила, и 13 метра - за тротинетката, е изследвана спрямо момента на започване на левия завой, в който водачът е имал възможност да види движещия се срещу него водач на тротинетка в условията на тъмнина и дъжд от 30 - 35 метра, и спрямо момента на навлизане на тротинетката в платното за движение, в който автомобилът е бил на отстояние 5.43 метра преди мястото на удара. Заключението на експертизата е, че спрямо първия момент ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, тъй като отстоянието от мястото на удара е по-голямо от опасната зона за спиране, а спрямо втория момент ударът е бил непредотвратим; За ищеца ударът е бил непредотвратим, тъй като към момента, в който лекият автомобил е започнал да завива и да пресича пътя на тротинетката, тя се е намирала на отстояние 12.78 метра, което е по-малко от опасната й зона за спиране - 13 метра, и спирачната й ефективност е по - малка в сравнение с тази на автомобила. Вещото лице е изяснило, че предотвратимостта на произшествието от водача на лекия автомобил е поставена в зависимост от възприемането на тротинетката от по-далечно разстояние, а възможността за възприемане зависи от осветеността на района от уличната лампа при условията на падащ дъжд, доколкото при движение на автомобила на нивото на моста късите светлини не осветяват левия за автомобила тротоар, намиращ се на разстояние от 5.5 метра вляво, и тротоарът може да бъде осветен от фаровете едва при завиване на над 15 градуса; По тези причини ако водачът на тротинетката е бил със светлоотразителна жилетка, която отразява по-добре не само директната светлина, а и разсеяната и отразената от други обекти на пътя светлина, видимостта му би била двойно по-добра за водача на автомобила. Въз основа на констатациите в експертното заключение въззивният съд е направил извод, че дори управляваната от ищеца тротинетка да е била видима за водача на лекия автомобил от разстояние 30 - 35 метра, защото е била осветена от намиращата се в близост улична лампа, водачът не е бил длъжен да се съобрази с движението й върху тротоара, но е имал задължение да осигури предимство по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, доколкото ищецът е бил предприел навлизане с тротинетката върху платното за движение на напречния булевард. Същевременно, в условията на тъмнина и намалена видимост, включително поради дъжд, ищецът е могъл да бъде забелязан от водача на автомобила, и то двойно по-добре, ако е бил със светлоотразителни елементи върху облеклото и неизползването на светлоотразителни елементи в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 1 ЗДвП е способствало за настъпване на инцидента. Позовавайки се на констатацията в медицинската част на комплексната експертиза, че при наличие на поставена каска принципно е възможно увредата в областта на главата да е в по-ниска степен или да не възникне, а също и че при конкретните обстоятелства използването на предпазна каска би позволило ударът в областта на главата да се разпредели върху по-голяма повърхност, въззивният съд е приел, че освен за настъпването на инцидента, ищецът е допринесъл с поведението си и за увеличаване на обема на вредите като е управлявал тротинетката без поставена предпазна каска. При така направените изводи и като е съпоставил допуснатите от двамата участници в произшествието нарушения на правилата за движение, въззивният съд се е произнесъл, че ищецът е допринесъл за произшествието и за собственото си увреждане с 50 %, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди - 50 000 лв., следва да бъде намалено на 25 000 лв., съразмерно на приноса. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 25 000 лв. до присъдените 31 275 лв., като е потвърдил решението в частта за отхвърляне на иска до пълния претендиран размер от 60 000 лв. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е свързан с прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. Въпросът е включен в предмета на делото и разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. От значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., е и първата част от втория формулиран в изложението въпрос - относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и начина на определяне на приноса на пострадалия. Във втората му част въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като отразява оплакването в касационната жалба, че при приет принос на пострадалия чрез две отделни нарушения, въззивният съд е определил общ принос от 50 %, без да посочи какво е процентното съотношение на приноса за всяко от нарушенията. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска. Основателни са доводите на касатора, че при разрешаване на въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г. и се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД - цитирана в изложението и служебно известна на настоящия съдебен състав. От мотивите към обжалваното решение се установява и противоречие на решаващите изводи на въззивния съд по повод възражението на ответника - застраховател за принос на пострадалия ищец с константната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. и цитираната в изложението. Предвид констатираното противоречие, въззивното решение (в обжалваната част за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 31 275 лв. с равностойност 15 990.65 евро, изчислена при фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г., до претендираните 60 000 лв. с равностойност 30 677.51 евро) следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочените по-горе правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,