Определение № 242 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4261/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител П.-инспектор в ТД Пловдив, за отмяна на въззивно определение от 23.10.2018г. по ч.гр.д.№ 561/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 16.10.2018г. по гр.д.№2322/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Ответниците по частната жалба И. Ч. Г. и А. Г. Г. не вземат становище по жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва, против определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че срокът на проверката, извършвана от Комисията, е преклузивен и в случая не е спазен, поради което правомощието на Комисията да иска отнемане на имуществото на ответниците в полза на Държавата е преклудирано, както и самото материално право на Държавата, което води до недопустимост на исковото производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, по който се сочи, че обжалваното въззивно определение противоречи на възприетото разрешение в цитирана практика на ВКС; както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. Производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение по т.д. №1/18 г. е постановено на 04.06.2020 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото. На основание чл.230, ал.1 и 3 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. С тълкувателното решение е прието, че: Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед на даденото разрешение с тълкувателното решение по поставения въпрос, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Установява се неточно тълкуване на закона и, като резултат, неправилност на обжалваното въззивно определение. То следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: