Определение № 1362 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4241/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 261598 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 8543/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 74888 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 32870/2018 г. на Софийски районен съд, с което Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени за заплатят солидарно на ЕТ „Дани-Г. К.“ на основание чл.48, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД сумата 24 000 лв., предявена като част от вземане в общ размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца заведение за хранене кафе-аперитив „И.“, находящо се в непосредствена близост до бл. 304 в [населено място],[жк], от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат от поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в качеството им на нейни родители, надзор върху поведението й, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното плащане.

Районният съд е приел, че на 12.09.2016 г. ответниците Г. Г. и А. Г. не са упражнили надзор върху детето си И., което е било оставено да играе само в междублоковото пространство в близост до тяхното жилище и при игра с огън е предизвикало пожар, който е засегнал заведението на ищеца и е предизвикал в него материални вреди. Прието е, че е доказана причинно-следствената връзка между действията на детето и пожара, както и вида и размера на вредите. Прието е също, че родителите не са упражнили надзор върху детето, което води до ангажиране на имуществената им отговорност на основание чл.48 ЗЗД. Отречено е съпричиняване от страна на ищеца.

Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията в жалбата е приел следното:

Прието е, че по делото не са събрани гласни или други доказателства, установяващи пряко извършването на противоправното действие от страна на детето И.. Същевременно, разгледани в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели установяват това обстоятелство по безспорен начин. В показанията си свидетелят З. И. казва: „бутахме някакви листа до самото заведение и И. и всички правехме купчинки... следващият ми спомен е как започна да гори цялото това нещо“. От показанията на свидетеля Х. В. се установява, че детето е споделило с майка си, че „е запалило някакъв навес и че всички са имали огън, но и тя си играела с кибрит.... докато си играела с кибрита се намирала на покрива на това нещо, което е запалила - някаква конструкция на трафопост“. Съдът е обсъдил и постановлението от 06.12.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК-1298/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 39922/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.331, ал.1 НК, в мотивите на което е посочено, че извършители на палежа на заведение „И.“ са И. А. Г. и З. Ц. И., които обаче към момента на деянието са били малолетни и не могат да носят наказателна отговорност. Прието е, че това постановление не е годно да установи самостоятелно вината, както влязла в сила присъда на наказателен съд, но разгледано в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели е от значение за изграждане изводите на съда.

Прието е, че към заведението на ищеца се е намирала пристройка, която се е използвала за склад и в която са се съхранявали дърва за огрев. Видът на вредите е посочен в частно експертно становище, изготвено на 14.09.2016 г., когато експертът е посетил заведението. Обсъдени са приетите по делото фактури и стокови разписки за закупуване на конкретни вещи в периода 2003 - 2005 г. Стойността на всяка една от увредените вещи и на извършения ремонт са установени от заключението на вещите лица по комплексната СТССЕ. Обсъдена е и съдебно - пожаротехническата експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото, според която причината за възникналия пожар на 12.09.2016 г. е детска игра с огън.

Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. При доказателствена тежест на ответниците, по делото не са представени каквито и да било доказателства, обосноваващи извод за нарушаване на нормативно установени правила, свързани със складирането и съхраняването на дърва за огрев или за нарушаване на установени или предписани правила за пожарна безопасност.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Г. Д. Г..

Жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо. Исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена стойността на всяка увредена вещ. Едва с решението на районния съд тези стойности били частично определени, но чрез прилагане на чл.162 ГПК, без да има искане за това. Така още от първоинстанционния съд били нарушени принципите на равенство на страните в процеса и състезателно начало. Отделно от това при определяне размера на обезщетението съдът включил сума за ремонт на процесния обект, без да е сезиран с искане за това и без да има твърдения за извършен от ищеца ремонт. Така съдът се произнесъл по иск, с който не е сезиран.

Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение. Въпреки подробните доводи в жалбата срещу допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при обсъждане на възраженията на ответницата и на доказателствата по делото, въззивният съд препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, без да направи самостоятелна преценка на доказателствата при установяване на фактическата обстановка. Изложени били мотиви само за противоправното деяние, извършено от детето И., но не била оценена липсата на преки доказателства, които да установяват участието й при възникване на пожара. Свидетелят В. нямал преки впечатления от случая, а свидетелят З. И. не установявал конкретно детето И. да е участвало в причиняването на пожара. Позоваването на постановлението за прекратяване на наказателното производство било в нарушение на чл.300 ГПК, който придава обвързваща гражданския съд сила единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд. Въззивният съд не изложил мотиви за вида на вредите и тяхната стойност. Съдът се позовал на частното експертно становище на инж. Ю. Д. от 14.09.2016 г., което е негодно, съгласно чл.195 ГПК. Частната експертиза не може да се цени и като частен свидетелстващ документ. Въпреки това тя е залегнала в основата на оценителната експертиза, която определя размера на обезщетението за вреди. По този начин това заключение е опорочено и съдът не може да го ползва при постановяването на решението. Оценителната експертиза не е могла да констатира лично вида и количеството на вредите, а е работила по твърденията в исковата молба и по частната експертиза. В показанията на свидетелите Р. и К. /последната пряко заинтересувана от изхода на спора/ само бегло се споменавали някои повреди, но без да може да се направи извод за вида и количеството на щетите. Счетоводната експертиза също работила въз основа на баланс на едноличния търговец, изготвен на 12.09.2016 г., на датата на пожара, без той да е представен като доказателства по делото. Не е направена съпоставка с баланс на активите към съответната надлежна финансова дата. Необосновано били присъдени сумите от 1500 лв. за климатик „М.“, 1500 лв. за телевизор „Т.“ и вентилационна система за 6000 лв., тъй като за тези суми можели да се закупят нови вещи, а според баланса от 12.09.2016 г. това са били стари вещи с 10 годишен срок на експлоатация. Освен това по делото липсвали данни да са погинали такива вещи. Неправилни били изводите на съда и по въпроса за съпричиняването. Съдът не обсъдил обстоятелството, че източник на пожара били струпани дърва зад заведението, които са се намирали в незаконна пристройка с неясен статут. Необоснован бил изводът на съда, че съхраняването в пристройката на няколко кубика дърва отговаря на изискванията за пожарна безопасност.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения при зачитане на доказателствената стойност на представените доказателства и разглеждането на доводите на страните; Следва ли в такъв случай въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество;

2. Следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която се е произнесъл по непредявен иск;

3. Допустимо ли е цената на иск за обезщетение, предявен от търговец за конкретни погинали вещи, да се определя от съда по реда на чл.162 ГПК, без да има искане за това, както и без да има каквито и да е твърдения в исковата молба за конкретни стойности на вредите от погиване на конкретните вещи;

4. Допустимо ли е съдебното решение да е основано на частна експертиза, която не е събрана надлежно в рамките на текущия съдебен процес;

5. Може ли гражданският съд да се позовава на други постановени в наказателното производство актове, извън влязлата в сила присъда.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 98 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2016 г., III г. о., решение № 221 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2019 г., IV г. о. и решение № 30 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2019 г., IV г. о., по втория въпрос – с т.9 на ППВС № 1/85 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; т.4 на ТР № 1/17.07.2021 г. на ОСГК на ВКС; решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., решение № 34 от 11.08.2016 г. по т. д. № 3107/2014 г. на ВКС, II-ро т.о., решение № 110 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 905/2020 г., II г. о., решение № 60144 от 8.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3059/2020 г., III г. о., решение № 165 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2333/2014 г., I т. о., по третия въпрос – с решение № 38 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2020 г., IV г. о., решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013 г., IV г. о., решение № 64 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2009 г., IV г. о., по четвъртия въпрос – с решение № 214 от 29.05.2014 г. по т. д. № 992/2012 г. на ВКС, I-во т. о. и решение № 190 от 18.12.2009 г. по т. д. № 364/2009 г. на ВКС, II-ро т. о. и по петия въпрос – с решение № 66 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2017 г., I г. о. и решение № 63 от 4.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2192/2017 г., II т. о.

Ответникът в производството Г. К., действащ като ЕТ „Дани-Г. К.“, оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Исковата молба по настоящото дело съдържа всички реквизити по чл.127 ГПК и по-конкретно в нея има изложение на обстоятелствата, от които произтича претенцията за обезщетение на вреди, описание на самите вреди по вид и площ на изгорялата и повредена част от заведението и повредените вещи, както и искане за присъждане на парично обезщетение за тези вреди общо в размер на 24 000 лв., частичен иск от общата претенция в размер на 30 000 лв. Обстоятелството, че не е посочена по пера търсената цена на всяка една от вредите, не води до нередовност на исковата молба, тъй като всички те произтичат от едно и също събитие и правната квалификация на иска за обезщетяването им е една и съща, като въпрос на доказване е дали е налице твърденият деликт и какъв е размерът на причинените вреди. Посочен е общ размер на претендираните вреди и това е достатъчно за редовността на исковата молба и за защитата на ответника. Точният размер на вредите се определя в хода на производството с помощта на експертиза.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси № 3, 4 и 5.

По въпрос № 3 въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателите практика на ВКС - решение № 38 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2020 г., IV г. о., решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013 г., IV г. о., решение № 64 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2009 г., IV г. о. В тези решения се приема, че разпоредбата на чл.162 ГПК се прилага само ако по делото няма доказателства за размера на предявения иск, а ако такива доказателства са налице, размерът се определя според тях, а не по усмотрение на съда. В тези решения не се извежда забрана на съда да прилага служебно чл.162 ГПК, а и такава забрана би противоречала на идеята на самата разпоредба, че съдът не може да отхвърли един иск, ако е доказан по своето основание, но не и по своя размер.

Въпрос № 4 не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Вярно е, че по делото е представена частна експертиза, която не е събрана по предвидения в ГПК ред и не може да служи като доказателство по делото. Същевременно със свидетелски показания е установен както възникналият пожар в заведението на ищеца и погасяването му с помощта на извиканата пожарна, така и най-общо видът и размерът на причинените вреди. Отделно от това при разпита в съдебно заседание на 24.02.2020 г. вещото лице Т. е обяснило, че пожарът е бил главно в частта на остъкления навес и след като са видели площта на този навес, вещите лица са приели, че количествата, определени в частната експертиза на Ю. Д., са относими към тази площ, както и че покривът на остъклената част е изцяло с нови битумни керемиди; че вътре дървената ламперия е по-нова, като са подменени П., улук и вентилационна система. По този начин назначените от съда вещи лица са изградили чрез оглед на заведението собствена представа каква е била изгорялата част от него, като са съпоставили тези свои наблюдения и със свидетелските показания. Затова в настоящия случай не може да се твърди, че съдебното решение е основано единствено на частната експертиза.

Липсва противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпрос № 5, тъй като в настоящия случай постановлението от 06.12.2016 г. на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство съдържа само данни за образуването на това производство по конкретния повод – възникналия пожар, а не за наличието на противоправно виновно деяние, което гражданският съд е длъжен да възприеме. Това постановление е ценено от въззивния съд именно само като данни за образувано и прекратено наказателно производство, а не като акт по чл.300 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне по първите два въпроса.

Въпрос № 2 е свързан с допустимостта на въззивното решение в онази негова част, с която съдът е присъдил сума за извършен от ищеца ремонт в размер на 4779,74 лв., който не е включен в исковата претенция. Следва да се прецени дали в тази част съдът не е постановил решение по непредявен иск.

Въпрос № 1 е свързан с оплакванията в касационната жалба и изложението към нея, че въззивният съд не е обсъдил всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, включително и по въпроса за съпричиняването, въведено от ответниците като възражение по предявения иск. Следва да се прецени доколко изложеният от въззивния съд мотив по този въпрос съответства на практиката на ВКС, изискваща от втората инстанция да изложи самостоятелни мотиви по фактите и по правото, като обсъди всички възражения и доводи на страните, дори когато препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК.

Тъй като касационната жалба е подадена само от Г. Д. Г., като жалбоподател следва да бъде конституиран и необходимият другар А. В. Г.. Молба за конституирането на А. Г. в производството по делото на основание чл.216, ал.2 ГПК е постъпила в съда на 08.07.2022 г., вх. № 295 405.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,