Определение № 416 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2015 г.

Производството е с правно основание чл.250 от ГПК. Постъпила е молба от Г. А. Ч. от [населено място] с искане за допълване на постановеното определение № 872 от 23.09.2015г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 13.02.15г. по в.гр.д.№ 458/14г. на Великотърновски апелативен съд. Счита, че съдът не се е произнесъл както по изложените в молба - уточнение от 3.04.2015г. доводи, така и по тези, съдържащи се в б.”б” от представеното изложение /по-специално, че не е разгледано възражението, че въззивният съд се е произнесъл по различни от предявените искове/. Искането е за постановяване на мотиви по така посочените основания, което според молителя би довело до друг краен резултат. Препис от молбата е изпратена на противните страни, които са уведомени съответно на 2.11.2015г. /МВР/ и на 6.11.2015г./Прокуратурата на Република България/ и в предоставения им седемдневен срок не са представили становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за неоснователна поради следното: С определение № 872 от 23.09.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване поради липса на общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /не е поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос/. Разгледано е възражението за недопустимост на съдебния акт /поради постановяването му от незаконен състав и произнасяне по непредявен иск/, което е преценено като неоснователно. Изложените доводи за неправилност и необоснованост не са коментирани пред вид нормата на чл.280 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които същите не могат да бъдат преценявани в производството по допустимост. Съгласно чл.250 ГПК съдът може да допълни своя акт, само ако не се е произнесъл по цялото искане на страната. Настоящият случай не е такъв, защото със своето определение № 872 от 23.09.2015г. ВКС се е произнесъл по всички доводи на страната, включително и по тези, върху които понастоящем молителят акцентира – доводите по б.”б”от касационна жалба – изложение, които съставляват твърдения за нарушения на материалния закон и за това, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове и доводите, посочени в молба- уточнение с вх.№ 1332 от 3.04.2015г., които отново се свеждат до неправилност на постановения акт поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тази връзка относно следва да се посочи, че нарушението на материалния закон и на съдопроизводствените правила е основание за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, което не може да бъде обсъждано във фазата по допустимост. Това е причината, поради която съдът не е обсъждал /и понастоящем няма да обсъжда/ изложените в този смисъл доводи. Твърдението на страната за недопустимост на постановения акт поради произнасяне по непредявени искове /съответно непроизнасяне по предявените искове/ е обсъдено в постановения по чл.288 ГПК акт, като изрично е посочено, че коректната правна квалификация е по чл.2 т.3 З., която норма е специална и изключва общия ред на ЗЗД. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение