Определение № 79 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 933/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], чрез Председателя на управителния съвет на ЕС- М. Р. срещу определение № 23819 от 14.10.2019 г. по ч.гр.д. №13088 от 2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 147874 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 8061 от 2019 г. на Софийския районен съд, 128 състав за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 24401 от 2019 г. на Софийския районен съд, 173 състав.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определението противоречи на практиката на ВКС и е очевидно неправилно, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд в съдебния си акт да обсъди всички възражения и доводи на страните ?

2. Въпросът налице ли е валидно решение на ОС на ЕС за предоставяне на представителна власт на управителя за завеждане на искове по чл.75 ЗС и чл.109 ЗС с предмет общи части в ЕС срещу собственик в ЕС преюдициален ли е за правилното решаване на въпроса относно допустимостта на производството по предявените искове с правно основание чл.75 ЗС и чл.109 ЗС с предмет общи части в ЕС срещу собственик в ЕС ?

3. Може ли съдът да спре производството по чл.75 ЗС и чл.109 ЗС до разрешаване на производството по оспорване на решението на ОС на ЕС за упълномощаване на управителя на ЕС да води от името на ЕС посочените искове, при положение че съдът в производството по оспорване валидността на решението на ОС на ЕС не е спрял изпълнението на това решение и същото подлежи на изпълнение ?

4. Нужно ли е управителя на ЕС да бъде изрично упълномощен от ЕС, за да предяви от името на ЕС искове с правно основание чл.75 ЗС и чл.109 ЗС с предмет общи части в ЕС срещу етажен собственик ?

5. Как следва да процедира съдът по искове с правно основание чл.75 ЗС и чл.109 ЗС с предмет общи части в ЕС, предявен от ЕС чрез управителя на ЕС срещу собственик в ЕС в случай, в който е висящо производство по оспорване валидността на решението на ОС на ЕС, с което е предоставена представителна власт на управителя за завеждане на посочените искове, но в същото производство съдът не е спрял изпълнението на решението на ОС на ЕС: да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, да остави исковата молба без движение като нередовна като даде указания на страната за потвърждаване на представителната власт на управителя от страна на ЕС, да конституира на страната на ищеца етажните собственици или да не приема никакви действия доколкото разпоредбата на чл.23 ал.4 ЗУЕС не предвижда изрично упълномощаване на управителя за водене на посочените искове на името на ЕС срещу собственик в ЕС ?

В писмен отговор от 04.03.2020 г. пълномощникът на ответника „Чар“ О. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на определението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на делото, въззивният съд е приел, че за допустимостта на предявения от председателя на УС на ЕС с административен адрес: [населено място], [улица] иск за възстановяване на владението върху помощно помещение за колички, находящо се в ляво на стълбищна площадка на вход А на същата жилищна сграда, отнето от ответника на 13.09.2018 г., както и за осъждане на ответника „Чар“ Е. да възстанови предишното положение, като възстанови преградна стена от южната и източна страна на помещението и вратата му за достъп откъм жилищната сграда, от значение е предварителното разрешаване на въпроса дали председателят на УС на ЕС е бил упълномощен от ОС на ЕС да предяви такъв иск. Поради това е счел, че правилно първоинстанционния съд е спрял делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 24401 от 2019 г. на Софийския районен съд, 173 състав, което е с предмет иск за прогласяване на нищожност на решение от 19.09.2018 г. на ОС на ЕС за упълномощаване на председателя на УС на ЕС да предяви исковете.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното определение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по четвъртия поставен от касаторите правен въпрос: Нужно ли е управителя на ЕС да бъде изрично упълномощен от ЕС, за да предяви от името на ЕС искове с правно основание чл.75 ЗС и чл.109 ЗС с предмет общи части в ЕС срещу етажен собственик ?

По този въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, конкретно на посоченото определение № 59 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 4776 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. В него е прието, че предявяването на иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу етажен собственик за прекратяване извършването на неоснователни действия, с които пречи на останалите етажни собственици да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, попада в обхвата на делата по чл.23, ал.4, предл.1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание. Разгледаният в това определение на ВКС случай е аналогичен с настоящия.

Посочените от ответника в отговора на частната жалба решение № 184 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 7419 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 123 от 21.06.2013 г. по гр.д № 940 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. са неотносими към настоящото дело поради следното: По тези дела ВКС не се е произнасял по съществения за настоящото дело процесуален въпрос дали управнителят на ЕС следва изрично да бъде упълномощен от ОС на ЕС за водене на дело по чл.109 ЗС за общи части на сградата. И по двете делата въпросът, по който са се произнесли съставите на ВКС, е дали етажните собственици са необходими другари по иск с правно основание чл.109 ЗС за общи части на сградата.

Предвид на гореизложеното касационното обжалване на определението на Софийския градски съд следва да се допусне. Поради противоречието му с посочената практика на ВКС, това определение, както и потвърденото с него определение на СРС следва да бъдат отменени, а делоот върнато на същия състав на СРС за продължаване на процесуалните действия.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение