Определение № 50413 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2957/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“АД [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Л. М. от АК-Варна срещу Разпореждане № 2864/10.06.2022 г. постановено по в.гр.дело № 1841/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 7224/24.03.2022 г. подадена от Енерго-Про Продажби“АД [населено място] против решение № 117/28.01.2022 г по в.гр.дело № 1841/2021 г на Варненски окръжен съд. Правят се доводи, за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Сочи се, че производството по делото е образувано по предявен от ищеца В. М. К. иск срещу „Енерго - Про Продажби“ АД с предмет установяване на недължимост на вземане в размер на 5118,16 лв., като при повторното разглеждане на делото от въззивен съд, след връщането му с отменително решение на ВКС, ищецът е направил пред ВОС частичен отказ от иска за сумата над 4950 лв. до общо претендираните 5118,16 лв., на основание чл.233 ГПК. Според касатора това не препятства допустимостта на касационното обжалване на постановения въззивен акт, а изводът на въззивния съд за недопустимост на касационната му жалба е неправилен. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50333/04.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2957/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО, производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно дело № 4/2021 г. е приключило с приемане на тълкувателно решение от 23.11.2022 г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде служебно възобновено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното разпореждане Варненският окръжен съд е приел, че касационна жалба вх.№7224/24.03.2022 г., е недопустима, тъй като искът с пр. осн. чл.124 ГПК предмет на делото, след надлежно извършен от ищеца частичен отказ от иск, е в размер на 4950 лв., т.е. в размер под 5000 лв. и подлежи на връщане на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Разпореждането е правилно. От данните по делото се установява следното: С решение № 1667/26.03.2020 г по гр.дело № 15308/2019 г. на Районен съд-Варна е признато за установено на основание чл.214 ал.1 ГПК, че В. М. К. не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД сумата 5118,16 лв., начислена като корекция от ответното дружество за времето от 18.10.2017 г до 30.6.2018 г за обект, находящ се в [населено място]. Решението е потвърдено с решение № 1667/26.03.2020 г. по гр.дело № 15308/2019 г. по описа на ОС-Варна.С решение № 60157/14.07.2021 г. по гр.дело № 3363/2020 г. на ВКС, въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане, след даване ход на устните състезания и преди постановяване на съдебния акт от въззивния съд, ищецът е подал молба по чл.233 ГПК, с която е извършил частичен отказ от иска за разликата над сумата 4950 лв. до сумата 5118,16 лв. С определение, обективирано във въззивното решение №117/28.1.2022 г. по в.гр.дело № 1841/2021 г. на Варненски окръжен съд, производството по делото е било частично прекратено на основание чл.233 ГПК, поради наличие на процесуалните предпоставки за това и е обезсилено първоинстанционното решение № 1667/26.03.2020 г. по гр.дело № 15308/2019 г. на Варненски районен съд. Отказът от иск е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Съгласно чл.233, ал.1 ГПК отказът може да бъде направен във всяко положение на делото, като ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. С изявлението си за частичен отказ от право, ищецът заявява на съда и насрещната страна, че се отказва от част от отправено до съда свое искане за защита на накърненото му материално право. Процесуална последица от заявения частичен отказ от иска, с който той уведомява съда, че вече частично е десезиран, се явява задължението на съда да прекрати състоянието на висящност на спора досежно посочената от ищеца част. За останалата част спорът остава висящ и за нея са приложими съответните правни норми. В случая ищецът е направил частичен отказ от иска си пред въззивната инстанция, преди постановяване на въззивното решение и преди подаване на касационната жалба, като спорът е останал висящ за сумата от 4950 лв., т.е. под ценовият праг за допустимост на касационното обжалване и на основание чл.280 ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е недопустимо. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение