Определение № 60333 от 08.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 213/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 902 749 от 08.10.2020 г. на „Бамби 87” EООД, чрез адвокат М. А. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 903 488 от 03.08.2020 г. по в.гр.д.№ 384/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено Решение № 11 101 от 23.11.2018 г. по гр.д.№ 944/2015 г. на Районен съд – Благоевград, с което е поставен в дял на „Бамби 87” ЕООД недвижим имот, представляващ: неурегулирана територия – производствена площадка с обща площ от 12 869 кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на с. Зелен дол, община Благоевград, при граници и съседи: имот 000629 – производствен терен, собственост на ДПФ - МЗГ, имот 000411 - производствен терен, собственост на „Богдански и сие” СД, имот 000627 - път, ІV клас, собственост на Община Благоевград, съставляващ реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м., който имот е с площ от 8 057,50 кв.м., с пазарна стойност 185 322,50 лв. и е обозначен в жълто от вариант четвърти от допълнителното заключение на вещото лице; уравнен е дела на „Бамби 87” ЕООД в пари, като стойността от 44 677,50 лв. следва да се заплати от „Югострой” ООД; поставен е в дял на „Югострой” ООД недвижим имот, представляващ: неурегулирана територия – производствена площадка с обща площ от 12 869 кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на с. Зелен дол, община Благоевград, при граници и съседи: имот 000629 – производствен терен, собственост на ДПФ-МЗГ, имот 000411 - производствен терен, собственост на „Богдански и сие” СД, имот 000627 - път, ІV клас, собственост на Община Благоевград, съставляващ реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м., който имот е с площ от 4 811,50 кв.м., с пазарна стойност 110 664,50 лв. и е обозначен в зелено от вариант четвърти от допълнителното заключение на вещото лице; „Бамби 87” ЕООД е осъдено да заплати по сметка на РС – Благоевград сумата 7 412,90 лева – държавна такса съобразно стойността на поставения в дял имот; „Бамби 87” ЕООД е осъдено да заплати по сметка на РС – Благоевград сумата 800 лева – държавна такса по искането по сметки; потвърдено е Допълнително Решение № 1675 от 20.02.2019 г. по същото гр.д.№ 944/2015 г. на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлено искането на „Бамби 87” ЕООД за допълване на Решение № 11 101 от 23.11.2018 чрез постановяване по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на предоставянето на ползването на процесния имот до приключване на делбата.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаряща на изискванията по чл. 284 ГПК, е процесуално допустима.

Ответникът по касация „Югострой” ООД е депозирал отговор чрез адвокат П. М. от САК, в който възразява срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на съделителя „Югострой” ООД – „СПП – 16” ООД не е депозирал отговор на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че с решение № 10 от 17.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 3248/2016 г. на ВКС, II г.о., е отменено изцяло въззивно Решение № 1299 от 08.03.2016 г. по в.гр.д.№ 961/2015 г. по описа на ОС – Благоевград, и вместо него е постановено, че на основание чл. 34 ЗС се допуска да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: нерегулирана територия - производствена площадка с площ от 12 869 кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на с. Зелен дол, община Благоевград, при граници и съседи: имот 000629 - производствен терен, собственост на ДПФ-МЗГ, имот 000411-производствен терен, собственост на „Богдански и сие” СД, имот 000627 - път, IV клас, собственост на Община Благоевград, който имот съставлява реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м., като делбата да се извърши между търговските дружества „Бамби 87” ЕООД и „Югострой” ООД при права за дружество „Бамби 87” ЕООД от 10 000 / 12 869 идеални части и 2 2869 /12 869 идеални части за дружество „Югострой” ООД. С протоколно определение от 05.07.2017 г. като страна по делото (трето лице – помагач на съделителя „Югострой” ООД) е конституирано „СПП – 16” ООД.

Пред РС – Благоевград е допусната и извършена съдебно – техническа и оценителна експертиза, изпълнена от инж. И. К., според чието заключение процесният имот № 000628 по картата на възстановената собственост на с. Зелен дол, с площ от 12 869 кв.м., е поделяем съгласно квотите на съделителите. Вещото лице е изготвило три варианта за делба на имота, като е посочило, че и при трите варианта площите на двата дяла са равни на съответните дялове на съделителите, съответно 10 000 кв.м. и 2896 кв.м. Пазарната стойност на ПИ № 000628 е 296 014 лв., като стойността на дела на ищеца е в размер на 230 021 лв., а на ответника 65 993 лв. С допълнително заключение от 14.09.2018 г. вещото лице е изготвило още два вариант за делба на процесния недвижим имот – вариант № 4 и вариант № 5. При вариант № 4 достъпът на ищеца е от главния път. Ответникът запазва ползването на част от подкрановия път и му се осигурява достъп до помпената станция по границите на поземления имот от югоизток, както и прилежаща площ от помпената станция. При този вариант площта от имота, отреден за ищеца е 8 057,50 кв.м., а за ответника – 4 811,50 кв.м. Вещото лице е посочило още, че от представеното застроително решение, одобрено със Заповед № 112 от 01.03.2000 г. на кмета на община Благоевград е видно, че сграда за помпена станция не е била изградена, нито е предвидено нейното изграждане, по която причина вещото лице е посочило, че е изготвило още един, вариант № 5, в който определените квадратури от поземления имот, принадлежащи към помпената станция и достъпа до нея отпадат. В този случай площта на част от имота, отредена за ищеца е 8 337,50 кв.м., а за ответника – 4 531,50 кв.м. Ако се приеме един от двата варианта се налага доплащане от страна на ответника по делото, като определената пазарна стойност е 23 лв. за кв.м.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК и съобразно вариант четвърти от допълнителното заключение на вещото лице. В конкретния случай е налице един имот – представляващ неурегулирана територия – производствена площадка с площ от 12 869 кв.м., допуснат до делба между двама съделители. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че съществува възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла, т.е всеки съделител би могъл да получи реален дял. Отчетено е обстоятелството, че правата на страните, определени с решението по допускане на делбата, не са равни – същите са в размер на 10 000/12 869 идеални части за „Бамби 87” ЕООД и 2869/12869 идеални части за „Югострой” ООД. Прието е, че тегленето на жребий е невъзможно, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя разделителен протокол. Прието е, че разпределението на дяловете следва да се извърши по четвъртия вариант от заключението на вещото лице, тъй като по този начин съделителите, съобразно квотите, ще бъдат удовлетворени справедливо, още повече, че единият съделител – „Югострой” ООД, следва да получи достъп до имотите, които представляват сгради и съоръжения, с които извършва производствена дейност.

Във връзка с оплакванията за допуснато нарушение на чл. 201 ЗУТ, поддържани и в хода на въззивното производство, с протоколно определение от 02.06.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на „Бамби 87” ЕООД да се изиска становище от главния архитект на Община Благоевград относно поделяемостта на процесния ПИ, за който е удостоверено, че се намира в урбанизирана територия, за която в частично застроително решение са определени граници, достъп от улица и конкретно предназначен режим на устройство. Мнозинството на съдебния състав е приело, че регламентираната с чл. 201 ЗУТ процедура не е относима към случая, тъй като имотът не е урегулиран.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. При извършване на съдебна делба на ПИ (втора фаза на делбата), който е в урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект и за който има частично застроително решение, следва ли съдът да събере доказателства, необходими за приложението на императивната материалноправна норма на чл. 201 ЗУТ, след като такива не са събирани във фазата по допускане на делбата;

2. Какви следва да бъдат действията на съда, когато вещото лице даде заключение за поделяемост на ПИ, но за обособяването на дяловете се налага разделянето на ПИ, който е в урбанизирана територия, на две или повече УПИ и следва ли съдът да спази процедурата по чл. 201 ЗУТ, като изпрати заключението за възможна поделяемост на имота и изработените от вещото лице скици за разделянето за становище от главния архитект на общината;

3. Следвало ли е съдът в изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа на служебно начало, да изследва въпроса дали е възможно обособяването на два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията за лице към улица, повърхнина, предвидени в чл. 19 ЗУТ и нормите за отстояние на сградите и съседни УПИ;

4. След като съдът е приел, че ПИ е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ;

5. След като съдът е приел, че ПИ е неурегулирана територия, следвало ли е да приложи правилата и нормите за неговото поделяне, уредени в чл. 52 ЗКИР, доколкото ЗКИР съдържа правила за обособяването на самостоятелен имот в неурегулирани територии;

6. Допустимо ли е съдът да извърши делба на ПИ в урбанизирана територия само на базата на заключение на вещо лице по изготвена техническа експертиза, което предлага варианти за поделяемост, без да изследва въпроса дали от дяловете по отделните варианти могат да се образуват самостоятелни УПИ при спазване на нормите, уредени в чл. 19 ЗУТ;

7. По какви критерии се определя дали ПИ е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед на това дали при преценка за реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ;

8. Следва ли мотивите на съдебното решение /и изобщо – на постановените от съда решения и определения/ да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни;

9. Относно задължението на съда при разпределяне на делбения имот по реда на чл. 353 ГПК да се ръководи от стойността на дяловете, които поставя, и квотите на съсобствениците, както и по въпроса за критериите, които съдът следва да съблюдава при разпределение на допуснатия до делба имот;

10. Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна или тройна експертиза, когато приетото от районния съд заключение на единичната експертиза не е пълно и ясно, и двете страни по делото своевременно са оспорили това заключение и са поискали назначаването на нова повторна или тройна експертиза;

11. При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти;

12. Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания.

Твърди се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 3511/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4692/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 2585/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 3411/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, І г.о., Решение № 11 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 753/2019 г. на ВКС, І г.о., ППВС № 1/13.07.1953 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по търг.д.№ 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр.д.№ 4465/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 91 от 20.06.2017 г. по гр.д.№ 4198/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 165 от 22.10.2019 г. по гр.д.№ 2622/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 40 от 15.09.2014 г. по търг.д.№ 1554/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 124 от 23.06.2014 г. по гр.д.№ 2551/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 105 от 02.10.2020 г. по гр.д.№ 4648/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 80 от 24.07.2020 г. по търг.д.№ 57/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.

Предвид съдържанието на формираната от въззивния съд правораздавателна воля, по отношение произнасянето по извършването на делбата поставеният въпрос № 4 ( След като съдът е приел, че ПИ е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ ) се явява такъв с обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на него е налице както общото, така и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се констатира противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 2217/2018 г. на ВКС, II г.о., с което е прието, че щом един поземлен имот се намира в урбанизирана територия, при преценка за реалната му поделяемост се прилага чл. 200 ЗУТ. Без значение е дали имотът е урегулиран с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. Изискванията на чл. 200 ЗУТ се прилагат и за неурегулираните имоти в урбанизирани територии, като в тази хипотеза е приложима процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ. Въпросите от №№ 1 – 3 и 5 – 7 детайлизират представляващия общо основание въпрос № 4. Останалите поставени питания (№№ 8 – 12) обобщават оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила и ще подлежат на изследване при постановяването на акт по реда на чл. 290 ГПК. Констатациите на състава на ВКС обосновават извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение произнасянето на ОС – Благоевград по извършването на делбата.

По отношение частта от въззивния акт, с който е потвърдено Допълнително Решение № 1675 от 20.02.2019 г. по гр.д.№ 944/2015 г. на РС – Благоевград, касаторът не е обосновал наличието на основание за допускане на обжалването в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Ето защо по отношение на тази част от въззивния акт не следва да се допуска касационно обжалване.

Частта от касационната жалба, с която е заявено несъгласие с присъдената от РС – Благоевград държавна такса в размер на 800 лева по искането по сметки, по своята същност представлява молба за допълване на въззивния акт. Видно от текста на въззивната жалба (т. 4 от стр. 1 на ВЖ, л. 4 от в.гр.д.№ 384/2019 г.), „Бамби 87” ЕООД е заявило искане решението на РС да бъде отменено в тази част – като следствие на поисканото в т. 3 обезсилване на произнасянето по претенция по сметки. Въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта му, с която е постановено отхвърляне на претенция за сметки на „Бамби 87” ЕООД, но е пропуснал да се произнесе по искането по т. 4 от стр. 1 на въззивната жалба. Инкорпорираното в касационната жалба искане за допълване чрез отменяване на решението на РС относно таксата е депозирано в срока по чл. 250 ГПК, а произнасянето по него ще следва да се осъществи след приключване на настоящото производство.

При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 3 706,45 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение