Определение № 77 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 576/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 9599 от 01.11.2011 г., подадена от А. Р. М. от [населено място] срещу определение № 382 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1020 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 2244 от 04.07.2011 г. срещу решение № 191 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 210 по описа за 2011 г. на Благоевградския окръжен съд като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като правото му на касационно обжалване е посочено в постановеното въззивно решение в съответствие с § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК, който предвиждайки, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред, има предвид производството пред първа, въззивна и касационна инстанция. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Правилно състав на второ гражданско отделение е приел, че на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която допустимостта на касационно обжалване се определя с оглед цената на иска. Касационната жалба е постъпила в деловодството на Окръжния съд [населено място] на 04.07.2011 г. т.е. след влизане в сила на изменението на ГПК от 21.12.2010 г. Нормата на § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК има предвид висящността на производството в съответната инстанция, а не във всички инстанции, както неоснователно твърди жалбоподателят. По аргумент на обратното основание от същата разпоредба може да се направи извод, че в случай, че производството все още не е висящо пред съответната инстанция към 21.12.2010 г., приложима за него е новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Висящността на делото се определя от наличието на сезиране на съда с искова молба, респективно въззивна или касационна жалба. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение данъчната оценка на процесния недвижим имот, която определя и размера на цената на иска, е 529,20 лева, т.е. под 5000 лева. Ето защо касационната жалба правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.