Определение № 98 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 62/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение на Пловдивски апелативен съд, втори състав, постановено на 25.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 1246 / 2011 год., с което е потвърдено разпореждане № 836 / 15.09.2011 год. по т.д.№ 485 / 2011 год. на С. Окръжен съд, за връщане въззивната жалба на [фирма] против решение № 14 / 14.07.2011 год., постановено по делото. К. счита постановеното определение неправилно, тъй като липсва надлежно уведомяване на страната за констатираната от съда нередовност на въззивната жалба / невнесена държавна такса /, предвид получено съобщение от пълномощник на страната, упълномощен за процесуален представител по делото от лице – управител на дружеството, чиито правомощия към момента на уведомяването и срока за изпълнение указанията на съда по отстраняване на нередовността, са били прекратени. В допълнение се сочи, че упълномощаването не е било потвърдено от новия съуправител на дружеството. Моли обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване и да бъде отменено. Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа досежно предпоставки за допустимост на касационното обжалване. В обосноваване допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят сочи правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, който с оглед правомощията си да уточни и конкретизира, съгласно същото ТР ,настоящият състав възприема със следното съдържание: „ при наличие на двама управители, представляващи дружеството поотделно, когато само единият е в известност за конкретно съдопроизводство и информиран за извършваните съдопроизводствени действия, счита ли се и другият информиран и отговаря ли за действията на първия, вкл. извършени след прекратяване качеството му на управител ? „. Така формулираният въпрос е напълно неотносим както към решаващите изводи на съда по потвърждаване определението за връщане, така и към действително относимите, с оглед обстоятелствата на които страната основава обжалването. Указанието на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса по въззивната жалба е получено от процесуалния представител на [фирма] – адв. Е., на 29.08.2011 год. и в предоставения преклузивен срок не е изпълнено, вкл. към датата на разпореждането за връщане на въззивната жалба – 15.09.2011 год.. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, приемайки че в периода от освобождаването на управителя, упълномощил процесуалния представител - адв.Е. и до вписването на новия съуправител С. М., [фирма] е представлявано от досегашния съуправител С. Ж., с чието съгласие е подадена въззивната жалба. Видно е, че формулираният правен въпрос, по начало непрецизен и неотносим към конкретни правни аргументи, изложени от съда в обосноваване на решаващите му изводи, не отговаря на характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК. Спорът - очертан с обстоятелствената част на касационната жалба - се свежда до отговор на въпроса: прекратяването правомощията на управителя на дружество води ли до прекратяване упълномощаването на лице, натоварено с процесуално представителство на дружеството от същия и необходимо ли е изрично потвърждаване на упълномощаването от новия управител, доколкото съобщението за отстраняване нередовности във въззивната жалба е било адресирано и получено от този процесуален представител на страната. Отговорът на този въпрос не поражда затруднения и противоречия в практиката. Мандатното правоотношение в резултат на упълномощаването възниква между дружеството и упълномощения, поради което не се засяга от промяна в лицата, осъществяващи представителството му. Предвид липсата на правен въпрос относим към решаващите изводи на съда и изобщо относим към правния спор в конкретния случай, се явява невъзможно прилагането на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а и конкретни доводи в тази насока не са изложени. Предвид изложените съображения, съдът