Определение № 51 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 19453/12.11.2024 г. (пощенско клеймо от 11.11.2024 г.) по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и по делото Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ, чрез упълномощения директор на Областно пътно управление – Сливен) чрез адв. Д. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4545 от 10.10.2024 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Насрещната страна С. С. С. чрез адв. Р. с отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК счита молбата за неоснователна, респ. доколкото е основателна в своето основание намира, че следва да се присъди адвокатски хонорар в съгласие с разрешенията, дадени с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4545 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 1223/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допускал до касационен контрол решение № 9 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 472/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, с което са отхвърлени предявените от С. С. С. против АПИ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация АПИ, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По съществото й - налице са предпоставки за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били по искани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба (от 25.03.2024 г.) против въззивното решение, подаден от ответната агенция чрез адв. Д.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г. с предмет изготвяне на отговор по жалбата, както и пълномощно, по силата на което адв. Д. черпи представителни права за ответника по жалба в производството пред ВКС. Договореното адвокатско възнаграждение за правната услуга възлиза на 1 000 лева и е отразено да е заплатено в брой. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответника по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. По отношение размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Спорът по делото е трудов и се е развил по два обективно предявени съединени иска (с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ). По тях се дължи общо възнаграждение в размер не по - малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – 933 лв. Предметът на оказаната правна помощ и съдействие на ответника по жалба се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство в открито съдебно заседание – т.е. хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Делото не разкрива правна и/или фактическа сложност, поради което на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в по - нисък размер от поисканите 1 000 лв. При съобразяване с разрешението за необвързващия за съда характер на нормите на Наредба № 1/09.07.2004 г. относно минималните размери на там визираните адвокатски възнаграждения (а само да служат за ориентир при определянето им) и предвид релевантните критерии за преценка, съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 - с оглед вида и количеството на извършената адвокатска услуга, фактическата и правна сложност на делото, а също и на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, се налага, че размерът на адвокатското възнаграждение в конкретния случай възлиза на 750 лв. В този размер следва уважи молбата по чл. 248 ГПК и допълни определението по чл. 288 ГПК с осъждане на касатора да заплати на ответника по жалба сторените от последния разноски за настоящото производство в горепосочения размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,