Определение № 2871 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1483/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от Т. А. Ч., против въззивно решение № 9 от 13.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 392/2022 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 34 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 93/2022 г. по описа на Районен съд - Чепеларе, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Българска агенция по безопасност на храните при МЗХ искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. А. Ч., извършено със заповед № ОТОС-8/15.03.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, за възстановяване на Т. А. Ч. на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „Главен специалист“ в отдел „Финансово- стопанска дейност“ при ОДБХ - [населено място], към БАБХ, както и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца, считано от 23.03.2022 г. до 23.09.2022 г. в размер на 6600 лева. С решението са присъдени съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Жалбоподателката счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Българска агенция по безопасност на храните в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ОТН-55/26.10.2021 г., по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността „Главен специалист“ с наименование на длъжностно ниво „ниво специалист 1“ в отдел „Финансово-стопанска дейност“ при ОДБХ - [населено място]. Договорът е сключен на основание чл. 67 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 70 ал. 1 КТ – със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № ОТОС-8/15.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, на основание чл. 71 ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Т. А. Ч. за длъжността „ниво специалист 1“, считано от датата на връчване на заповедта /23.03.2022 г./. Като причина за прекратяване на трудово договор е посочено: Прекратяване на договора в срока за изпитване. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищцата искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Прието е, че работодателят се е възползвал от възможността да прекрати трудовия договор в рамките на уговорения шестмесечен срок за изпитване в негова полза. Уговореният шестмесечен срок за изпитване изтича на 01.05.2022 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 23.03.2022 г., т. е. преди изтичане на изпитателния срок. Без значение за изчисляване на срока е възражението на ищцата, че е полагала извънреден труд, включително и през почивните дни и официалните празници. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на съдебен контрол. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт в кръга на правомощията му, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички изискуеми реквизити. Не се твърди наличие на друго правоотношение между страните, за да има съмнение кое конкретно правоотношение се прекратява. Освен това, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена изрично длъжността, заемана от ищцата, която съвпада с тази по трудовия договор. Клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл. 70 КТ – трудовият договор е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Такива други причини в настоящия случай не се установяват. В тази връзка твърденията на ищцата са за извършена от нея много по обем работа или работа извън кръга на нейните задължения, т. е. с много усилия ищцата е привела състоянието на почивната база в [населено място] до състояние, годно за ползване, след което работодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора й на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Относно твърденията за злоупотреба с власт от страна на работодателя, тъй като издалият заповедта като Изпълнителен директор на БАБХ проф. д-р Х. Д. заемал отскоро тази длъжност и нямал достатъчни впечатления за работата на ищцата, основателно се възразява от ответната страна, че работодател е БАБХ като юридическо лице, което се представлява от Изпълнителния директор, което обаче по никакъв начин не означава, че изпълнителният директор лично трябва да се уверява в качествата на всеки един служител – БАБХ има структура и численост, между която са разпределени отделните функции и отговорности, в това число и контролът по изпълнението на отделните трудови функции на всеки служител. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е формулирала следните правни въпроси: 1. „Допуснато е ли е процесуално нарушение от въззивната инстанция като не допуска страната да представи доказателства по делото, с които да се установят наличието па обстоятелства, съставляващи други причини, поради които трудовият договор се сключва като такъв по чл. 70, ал. 1 КТ, както и да се установи и, че работодателят прекратявайки трудовите правоотношения на жалбоподателката е злоупотребил с правата си, заобикаляйки закона като цели не проверка па годността на работника или служителя, а прекратяване на договора по облекчения, за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ?“; 2. „Дължи ли въззивният съд да изложи аргументация и да разгледа всички направени възражения от ищеца по делото?“, 3. „Следва ли в трудов договор с правно основание чл. 67 КТ да са вписани обстоятелствата обуславящи срочността на трудовия договор, съгласно задължително изискването па § 1, т. 8 от ДР на КТ?“ и 4. „При наведени възражения от страна на ищеца за злоупотреба с власт от страна на работодателя по чл. 8. ал. 1 КТ, засягаща включително упражняването па съществуващи права на работника или служителя, следва ли да се извърши от съда проверка за нищожност на целия договор или негова клауза и следва ли да се допуснат доказателства, чрез които да се докаже тази злоупотреба с власт?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г., III г. о., решение № 72 от 09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г., II т. о., решение № 60210 от 04.01.2022 г. по гр. д. № 873/2021 г., III г. о., решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., решение № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656/2008 г., I г. о., решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г., III г. о., решение № 634 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., решение № 256 от 15.09.2011 г. по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о., решение № 282 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 360/2009 г., III г. о., решение № 53 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 2907/2013 г., IV г. о., решение № 284 от 07.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г., III г. о., решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г., III г. о., решение № 545 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1512/2009 г., IV г. о. и решение № 24 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 1339/2018 г., IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката привързва въпроса с оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото – недопускане на гласни доказателства, целящи да установят злоупотреба с право от страна на работодателя. В случая обаче не се касае за такова нарушение, доколкото въззивният съд е изложил в решението, че в тази връзка твърденията на ищцата са били: за извършена от нея много по обем работа или работа извън кръга на нейните задължения, т. е. с много усилия ищцата е привела състоянието на почивната база в [населено място] до състояние, годно за ползване, след което работодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора й на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Вторият въпрос не е решен в противоречие с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС, която е задължителна. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В случая въззивният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Касаторът не е посочил доказателства и доводи на страните от значение за изхода на делото, които действително да не са били обсъдени от съда, или правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които да не са били съобразени от съда при постановяване на обжалваното решение. Третият и четвъртият въпроси не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по изложените по-горе по първия въпрос съображения, които не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение във връзка с оплакванията на касатора следва да се посочи, че въззивният съд е приел, че договорът по чл. 70 ал. 1 КТ може да бъде както срочен, така и безсрочен. В случая се касае за безсрочен трудов договор по смисъла на чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ, при който е включена и клауза за изпитване на работника – договорен е изпитателен срок до 6 месеца в полза на работодателя. Поради това е налице валидна клауза в трудовия договор за срок за изпитване в полза на работодателя. Цитираното от касатора решение № 24 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 1339/2018 г. на ВКС, IV г. о. се отнася до случаите, при които или не е ясно за какъв срок е сключен трудовият договор /наличие на взаимно изключващи се клаузи/, при което следва да се счита, че договорът е сключен за неопределено време на основание чл. 67, ал. 2 КТ или когато договорът се сключва до завършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение