Определение № 2492 от 07.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 977/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. от [населено място] против решение № 516 от 24.01.2025 г. по в. гр. д. № 3806/2023 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, потвърждаващо решение № 395 от 09.01.2023 г. по гр. д. № 14058/2022г. на Софийски районен съд, 29 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 34088/2011 г. на Софийски районен съд, 49 състав: 20 601.14 лева – главница по договор от 29.10.2007г., 10 668.71 лв. – лихва за периода 03.09.2009г. - 04.08.2011г., 50 лв. – заемни такси и разноски, законна лихва върху главницата от 05.08.2011 г. до изплащане на вземането, 626.40 лв. – разноски по делото и 763.20 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода, че вземанията по процесния договор не са погасени по давност. Твърди, че този извод е резултат, от една страна, от неоснователното съобразяване на изпълнителните действия, предприети от цесионерите на вземанията „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като, макар да са подали молби, същите не са били конституирани като взискатели по изпълнителното дело и действията им са ирелевантни при преценката за давността, а от друга страна – от недопустимото прилагане към случая на тълкувателните решения на ВКС, приети след образуване на изпълнителното дело. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като значим за допускане на касационното обжалване, е поставен въпросът: „Следва ли образуваните изпълнителни и граждански дела, които да установят извършените действия по изпълнителните дела, дали са прекъснали давността за настъпването на перемпция и/или погасителната давност на вземането, да се приключват по досега действащите закони и тълкувателни норми по приети тълкувателни решения, или следва да се приключват по нови, приети впоследствие такива.“ По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор и изложение от 12.05.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е безспорно, че: На 16.11.2011 г., по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу настоящия касатор П. Т. С. е образувано изп. д. № 20118380408441 на ЧСИ М. Б. за събиране вземанията на банката по изпълнителен лист от 12.09.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 34088/2011 г. на Софийски районен съд, 49 състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, влязла в сила на 09.12.2011 г.; С молбата е отправено искане за налагане на запор върху трудови възнаграждения, извършване на опис на движими вещи, като ЧСИ е упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да предприема съответните принудителни действия за събиране на вземанията; Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Секюрити Холдинг” АД, в изпълнение на който в периода 03.02.2012г. - 31.10.2012 г. са погасявани суми по изпълнителния лист; На 22.12.2011г. и 29.11.2011г. са извършени две плащания по изпълнителното дело от самия длъжник; На 26.08.2012 г. е отправена молба от дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕООД (впоследствие ЕАД) с искане да бъде конституирано като взискател по делото в качеството на цесионер по договор за изкупуване на вземания, сключен с „Банка ДСК” ЕАД; На 09.01.2014 г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка” АД, в изпълнение на което банката служебно е превела по неговата сметка наличната по сметката на длъжника сума в размер на 204 лв.; По молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 23.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Форс-Д.” ООД, а по молба от 18.08.2017 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя „Фабрика за храна” ЕООД; На 13.02.2018 г. е отправена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституирано като взискател по делото в качеството на цесионер по договор за изкупуване на вземания, сключен с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, както и искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка при „Централна кооперативна банка” АД; С постановление на ЧСИ от 28.06.2019 г., по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.06.2019 г., производството по изп. дело № 8441/2011 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и на взискателя е върнат изпълнителният лист; По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 12.08.2019г., за вземанията по процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело при същия ЧСИ – № 20198380403658/2019г., като взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника; На 28.08.2019 г. ЧСИ Б. е изпратил съобщение до „Д.” ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; Такова съобщение е изпратено на 08.11.2019 г. и до „Делтафорс“ ЕООД; На 02.09.2021 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника по сметката му в „Те-Д. З. Б.“, Клон София. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от П. Т. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439 ГПК, въззивният съд е споделил извода, че процесните вземания не са погасени по давност и поради това са дължими. За приложима в случая, на основание на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е счел общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, началото на която е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение (09.12.2011г.). С оглед обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано преди обявяване на ППВС № 3/1980 г. за изгубило сила с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и съобразявайки постановките на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната и че същата не е текла до 26.06.2015 г. В тази връзка съдебният състав е отчел, че до посочената дата изп. дело е било висящо и не е било прекратено поради перемция предвид предприетите по него изпълнителни действия: В периода до 31.10.2012 г. са постъпвали удръжки от запорираното трудово възнаграждение на длъжника при работодателя „Секюрити Холдинг” АД; На 15.01.2014 г. е наложен запор върху сметката на длъжника при „Първа инвестиционна банка” АД; По молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 23.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Форс-Д.” ООД. При преценката за погасителната давност въззивният съд е съобразил и действащия в процесния период специален Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който (чл. 3, т. 2), за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, т. е. до 20.05.2020 г., спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или се придобиват права от частноправните субекти. Поради това е приел, че давността за вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист, започнала да тече на 26.06.2015 г., се увеличава с 69 дни и е следвало да изтече на 03.09.2022 г. Решаващият състав е счел обаче, че давността е била прекъсната с предприетите множество изпълнителни действия, съответно: На 18.08.2017г. – с молбата от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение при „Фабрика за храна“ ЕООД; На 13.02.2018 г. – с молбата от новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника при „Централна кооперативна банка“ АД; На 12.08.2019г. – с молбата на същия взискател за образуване на ново изпълнително дело, съдържаща искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и на 02.09.2021г. – с молбата му за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника при „Те-Д. З. Б.“, Клон София. Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на ищеца, че молбата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 18.08.2017 г. не е годна да прекъсне давността, тъй като на 26.06.2017 г. е настъпила перемпция по изпълнителното дело и тъй като запорното съобщение не е било връчено на работодателя „Фабрика за храна” ЕООД. В тази насока съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция; За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора; Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена – чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. С оглед изложените съображения, въззивният съд е формирал извод, че от датата на последното прекъсващо давността изпълнително действие (02.09.2021г.) до датата на подаване на исковата молба (17.03.2022г.) давността за процесните вземания не е изтекла. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не може да се счете, че поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросът касае преценката на решаващия състав за това кой е приложимият за конкретната хипотеза закон и коя е приложимата съдебна практика. Тази преценка обаче е относима изцяло към правилността на обжалвания акт, поради което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Отделно от това, не са налице и поддържаните по отношение на този въпрос основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Основанието по т. 1 е недоказано, тъй като изобщо не е посочена практика на ВКС. Основанието по т. 2 „решаван противоречиво“ понастоящем не съществува след изменението на ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г., а основанието по т. 3 е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК