Определение № 4681 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Х. Т. Ю Б.“ АД срещу решение № 952 от 13.11.2024 г. постановено по гр. д. № 1347/2024 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното решение Окръжен съд - Бургас, действащ като въззивна инстанция, се е произнесъл по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, и като е приел, че искът е неоснователен, е потвърдил постановеното в същия смисъл решение на Районен съд - Бургас. За да достигне до този извод след съвкупна преценка на събраните доказателства по делото въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот, в който е била уговорена компенсаторна неустойка в размер на 5 % от продажната цена на имота, дължима на търговския посредник в случай на пълно неизпълнение от страна на продавача. Въззивният съд е заключил, че предявеният иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, тъй като по делото не е доказано твърдяното от ищеца неизпълнение на договора. Продавачът е бил само съсобственик на недвижимия имот и е уведомил своевременно посредника за това обстоятелство, като до сключване на окончателен договор не се е стигнало не поради отказ на ответника да се разпореди с притежаваните от него идеални части, а поради несъгласието на другия съсобственик да продаде своята част от имота. Наред с посочените съображения въззивният съд е счел, че дори да беше налице неизпълнение, неустойка не би се дължала на посоченото основание, тъй като самата неустоечна клауза е нищожна като неравноправна и уговорена във вреда на потребителя. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 от ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. При посочените по-горе решаващи мотиви, формулираните от касатора въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Това е така, защото никой от повдигнатите общо 18 въпроса не обуславя решението по делото. Въпросът, нищожна ли е клауза, с която се уговаря неустойка, платима от потребител, в размер на 5 % от цената на имота, е фактически, а не правен, тъй като е обусловен от съвкупния анализ на конкретните събрани доказателства по делото и е насочен към търсене на онази стойност, която не би била необосновано висока и не би довела до неравноправност за потребителя. Този въпрос касае поддържаната от касатора теза, че компенсаторна неустойка в размер на 5 % от цената на имота при договор за посредничество за неговата покупко-продажба не е нито прекомерна, нито създава неравновесие между търговеца и потребителя, макар и да не е индивидуално уговорена. Несъгласието на касатора с формирания в обратна насока извод от въззивния съд само по себе си не означава, че има допуснато противоречие със закона и неговото тълкуване или прилагане. Въпросите от 1.2. до 1.7., свързани с тълкуването на договорите и приложението на чл. 20 от ЗЗД, изобщо не са обусловили изхода на спора: те нямат връзка с постановеното по същество от въззивния съд, не са въведени в предмета на делото и нямат отношение към неговото решаване. Процесуално-правните въпроси от 2.1. до 2.3. относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства, да ги обсъди поотделно и в съвкупност с всички твърдения и възражения и да посочи в мотивите си кои от тях възприема, са от значение за изхода на делото, но те не са разрешени от съда в противоречие с процесуалния закон и установената съдебна практика по неговото прилагане. Въпросът по 2.4., следва ли съдът да изложи отделни мотиви защо не възприема заключението на вещото лице по приета по делото експертиза, пък е изцяло неотносим, тъй като по делото не са допускани и приемани съдебни експертизи. Не следва да бъде допускано касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК на последните седем въпроса, тъй като същите не са такива, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първият и последният от тях преформулират вече поставения въпрос относно допустимия размер на неустойката при неизпълнение на договор за посредничество и са изцяло фактологични. Вторият, третият и четвъртият касаят нищожността на договорите поради противоречието им с добрите нрави и поради неравноправността им, когато страна по тях е потребител, по които е налице богата и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменяване. Не следва да се допуска касационното обжалване и по останалите въпроси, касаещи обективните критерии за намаляване на уговорена неустойка, тъй като по тези въпроси въззивинят съд не е формирал изводи в мотивите на атакувания съдебен акт. Така поставените въпроси не са обуславящи крайния изход на спора и нямат връзка с решаващите изводи на съда, изложени в обжалваното решение, с което искът по чл. 92 ЗЗД е отхвърлен поради това, че в случая липсва неизпълнение от страна на ответника и съобразно с това неустоечната клауза, предвидена за компенсиране на ищеца при пълното неизпълнение на договора, е неприложима. Въпросите, които касаторът поставя, се отнасят единствено до второто съображение на въззивния съд, за неравноправност на клаузата за неустойка, но не засягат първия решаващ извод за неоснователност на предявения иск. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на така поставените въпроси, той не би бил обуславящ изхода на спора, тъй като искът все пак би бил отхвърлен като неоснователен поради главното съображение, основано на изправността на ответника като страна по облигацията. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника А. следва да бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция и своевременно претендирани разноски, в размер на 1000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,