Определение № 288 от 18.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Оливет“ ЕООД, гр.София, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 487 от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 3379/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд от 07.11.2019 г. по гр.д.№ 13675/ 2018 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело от 01.06.2020 г. и е отменено постановеното по същото дело по реда на чл.248 ГПК определение от 01.06.2020 г. По този начин като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против В. А. Л., частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег.№ *** иск, квалифициран по чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД вр чл.441 ГПК, за заплащане на сумата 20 037,06 лв, прекратено е производството по претенцията за сумата 10 777 лв - законна лихва върху главницата за период 24.01.2014 г. – 16.10.2018 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени, обобщени и синтезирани в следния смисъл: явява ли се присъединен по право взискател по смисъла на чл.459 ГПК този, който е наложил изпълнителна възбрана върху недвижим имот, който имот е изнесен на публична продан по искане на взискател с последващо наложена, но преди приемането на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС възбрана; длъжен ли е съдебният изпълнител, осъществил публичната продан на възбранения имот, да уведоми взискателя с първоначално наложена възбрана за разпределението и да го включи в него; или е необходимо подаване на молба от този взискател, за да участва в разпределението. Касаторът счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ответната страна В. Л. оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Според нея поставените от касатора въпроси не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а касаят съществото на спора и са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Оспорва твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение като поддържа, че касаторът не го е обосновал надлежно. Излага и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по образуваното пред ответницата Л. изп.д.№ 20137800400479 бил представен изпълнителен лист в полза на „Флайм тайм мобиле“ ЕООД срещу Д. С. Н. за сумата 28 787,75 лв. Изпълнението било насочено върху недвижим имот, собственост на Д. Н. и съпруга й Т. Г.. ЧСИ констатирал, че върху имота има наложени възбрани и от други кредитори, включително от ищеца в настоящето производство „Оливет“ ЕООД. Той изпратил на това дружество уведомление за насрочената публична продан и датите на провеждането й. Уведомлението било получено от представителя на ищцовото дружество на 04.12.2013 г. Насрочената публична продан била извършена и имотът бил възложен на купувача Б. М. за сумата 52 700 лв. На 24.01.2014 г. ответницата извършила разпределение на получената при проданта сума, за което не уведомила предварително ищеца, а посочила, че същият не е представил по делото изпълнителен лист или удостоверение от друг съдебен изпълнител за размера на вземането си. Получената от проданта сума за притежаваната от Д. Н. 1/2 от продадения имот била разпределена за дължими такси и разноски по изпълнението – 2 829 лв и за погасяване на вземането на взискателя „Флайм тайм мобиле“ ЕООД – 26 350 лв. При така установената фактическа обстановка въззивният съд извел неоснователност на иска поради липса на противоправно поведение на ответницата. Посочил, че ищецът е претърпял вреди от проведената от ЧСИ Л. публична продан, тъй като не е имал възможност да участва в разпределението, но това не се дължало на допуснати нарушения от ЧСИ. Същият изпълнил вменените му от ГПК задължения да провери има ли вписани възбрани върху имота, към който е насочил изпълнението, от други кредитори и да ги уведоми. Съдът отхвърлил възраженията на ищеца, че уведомлението не било връчено надлежно на „Оливет“ ЕООД с аргументи, че то било изпратено на адреса на управление на дружеството и получено от „А.“, каквато е фамилията на неговия управител. Веднъж уведомено, дружеството трябвало само да поиска присъединяване и след като не е направило това, ЧСИ нямал задължение да го конституира служебно, нито да го уведомява за предстоящо разпределение. Относно иска за присъждане на обезщетение за забава върху главница от 22 446 лв за период от 24.01.2014 г. до 16.10.2018 г. в размер 10 777 лв съдът посочил, че такъв не бил предявен с исковата молба и правилно производството в тази част е било прекратено от първата инстанция. Предвид тези мотиви на въззивния съд поставените материалноправни въпроси обуславят обжалваното решение, а дадените разрешения не съответстват на задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т.5. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд