Определение № 1587 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 147/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на П. Д. Н. срещу решение №605/18.07.2025г. по в.гр.д.№597/25г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение №61/10.01.25г. по гр.д.№2801/24г. по описа на Районен съд Бургас, са отхвърлени предявените от него срещу „Българо-американска кредитна банка“АД искове за признаване за установено по отношение на ответника,че са погасени договорните ипотеки, учредени с нотариален акт №114 т.ІV рег.№6972 дело №585/2006г. на нотариус Е. Б. рег.№342 с район на действие РС Бургас, върху два недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти, находящи се в сгради в [населено място] общ.Созопол. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна „Българо-американска кредитна банка“АД е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред БРС е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с търговско правоотношение – спорното право касае договорна ипотека върху недвижими имоти, обезпечаваща вземания на банка по договор за банков кредит с търговско дружество, който представлява абсолютна търговска сделка. Видно от приложените удостоверения за данъчни оценки, ипотекираните недвижими имоти са с данъчни оценки, определящи цената на исковете,съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК, в размери съответно 10 367,20 лв. и 5666,90 лв. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за иск, който е с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Бургас. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение