Определение № 4289 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4365/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. И. против определение №566/12.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 462/2022 г. от състав на АС – Варна. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбаподателката, поради недопустимост на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес. Съдът е приел, че ищцата, макар и учредител на Фондация „Меридонов“, [населено място] и член на управителния й съвет, както и управител на „Фондация „Меридонов-клон Варна“, е различен правен субект от ЮЛНСЦ Фондация „Меридонов“, [населено място].С оглед горното и не може да претендира установяване в производството на чужди права. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК, установяване на чужди права е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи, които не са налице в настоящата хипотеза. Освен изложеното, съдът е посочил, че ответникът е наследник на дарителя по договора от 01.02.2004г., който е и член на управителния съвет на Фондация „Меридонов“, [населено място], но това не обосновава правен интерес от предявяване на установителен, а не на осъдителен иск за твърдяното в исковата молба вземане. Поради липсата на положителни процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск/процесуална легитимация и правен интерес/, съдът е приел, че производството по същия подлежи на прекратяване. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се излагат фактическите твърдения на ищцата по спора, като най-общо се поставя въпроса за наличието на правен интерес при фактите, на които се основава исковата претенция по установителния иск за парично вземане. От данните по исковата молба и от допълнителната молба е видно, че искът е предявен от физическото лице Д. Й. И., без да е посочено изрично, че ищец по делото е юридическото лице Фондация „Меридонов“, [населено място]. Този извод не се променя от твърденията на ищцата, че е учредител и представляващ фондацията. По приложението на разпоредбата на чл.26 ал.2 ГПК е налице трайна и единна практика на ВКС, като от друга страна разпоредбата е ясна и не подлежи на тълкуване, доколкото може да се приеме, че страната се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като касационно основание. Никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, като този решаващ извод на съда относно недопустимостта на предявения иск е в съответствие както с нормата на чл.26, ал.2 ГПК, така и в съответствие с практиката на ВКС по нейното приложение. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС