Определение № 301 от 18.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1781/2013 г.

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] - [населено място], чрез управителя А. И. петров срещу определение №814 от 13.12.2012г. по ч.т.д. №795/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството поради недопустимост на частната жалба. Според частния жалбоподател определението е постановено при съществено нарушение на процесулните правила и при неправилна преценка на доказателствата и обстоятелствата по делото. Липсвали мотиви на какво основание е определена ДТ в такъв размер, като поддържа, че дължимата ДТ е в размер на 15 лв. Определението е правилно. Предмет на частната жалба е разпореждане на въззивен съд, с което на жалбоподателя е разпоредено да внесе ДТ в размер на 1970 лв. за обжалване на определение на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което е отхвърлено искане на дружеството – заявител за издаване на заповед за изпълнение. Както правилно е отбелязал състава на ВКС, ТК определенията или разпорежданията за внасяне на ДТ не са преграждащи производството по делото и законът не предвижда отделното им обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално недопустима. Прекратително ще бъде определението, с което при неизпълнение на разпореждането за внасяне на ДТ, жалбата бъде върната. Дали правилно е бил определен размерът на ДТ е въпрос, по който съдът ще се произнесе евентуално при обжалване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС