Определение № 389 от 26.10.2017 г. на ВКС по д. № 3938/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №3272/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по искова молба на касатора, с която е предявена претенция срещу магистрат в служебно качество. Прието е, че магистратът не носи гражданска и наказателна отговорност за действията и бездействията, извършени в служебно качество, вкл. за постановените съдебни актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер – чл.132 КРБ. Липсва валидна пасивна процесуална легитимация на ответника по иска, което е пречка за равитието на допустим исков процес. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: намира ли приложение разпоредбата на чл.132 КРБ в случаите, в които лицето впоследствие е загубило качеството си на съдия? ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява: В случая с исковата молба отговорността на ответника се претендира в качеството му на магистрат и за действия и бездействия в кръга на службата. Затова изводът на въззивния съд за недопустимост на иска е съответен на константната практика на ВКС – посоченото в определението на АС опр. по ч.гр.д. №2647/16 г. на трето г.о., опр. по ч.гр.д. №4453/16 г. на четвърто г.о. и др. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.