Определение № 60201 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2497/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Богарт София“ ЕООД със седалище в София, чрез назначен от съда особен представител адв. Н. Н. от САК, срещу решение № 11586 от 20.07.2020 г., постановено по в. т. д. № 5832/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 892 от 10.05.2019 г. по т. д. № 329/2019 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Софийска градска прокуратура иск е прекратено на основание чл.155, т.3 ТЗ „Богарт София“ ЕООД и на основание чл.78, ал.6 ГПК дружеството е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски за изплатено от бюджета на съда адвокатско възнаграждение на назначения особен представител по чл.29, ал.2 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение и се иска неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е аргументирана с доводи, изведени от практиката в решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, І т. о., относно недопустимостта на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ в хипотеза, аналогична на обсъдената от въззивния съд. Като основания за неправилност на решението са посочени нарушение на материалния закон - чл.157 ТЗ и чл.147 ТЗ вр. чл.155, т.3 ТЗ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с редовността на исковата молба и конституирането на надлежните страни в процеса и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на търговското дружество. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, както и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на І т. о. /въпрос № 1/ и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /въпрос № 2/: „ 1. Допустим ли е иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, когато не е вписано в Търговския регистър прекратяване поради смърт на едноличния собственик преди завеждане на иск от прокурора; 2. Пречка ли е за прекратяване на ЕООД с иск по чл.155, т.3 ТЗ липсата на срок по чл.157 ТЗ за упражняване правомощието на наследниците да заявят продължаване на дейността по същата разпоредба, респективно - липсата на доказване каква е волята на наследниците“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от Софийска градска прокуратура. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: В изпълнение на разпореждане от 06.03.2020 г. на председателя на ВКС, на основание чл.128, ал.1 ЗСВ, е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроси от дружественото право, по които е налице противоречива или неправилна съдебна практика, в т. ч. и по въпроса „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му“ (т.1). Включването на посочения въпрос в предмета на тълкувателното дело е провокирано от констатирана от състав на ВКС, ІІ т. о., противоречива практика на ВКС по приложението на чл.155, т.3 ГПК, сред която и практиката в решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, І т. о. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в цитираното решение по т. д. № 2413/2018 г. на І т. о. по въпроса относно реда за прекратяване на ЕООД при осъществяване на фактическия състав на чл.155, т.3 ТЗ. Наред с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на вероятна недопустимост и на очевидна неправилност на обжалваното решение, като е аргументирал същите с възприетото в това решение становище за недопустимост на конститутивния иск по чл.155, т.3 ТЗ. Предвид поддържаните в изложението основания за допускане на касационно обжалване отговорът на въпроса „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му“, който ще бъде даден от ОСТК на ВКС в рамките на образуваното тълкувателно дело, ще е от значение за селектирането на касационната жалба в стадия на производството по чл.288 ГПК. Поради изложеното производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,