Определение № 50080 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. К. А., представлявана от адв. Й. Х., срещу въззивно решение № 167/11.05.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 207/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 31/08.01.2021 г. по гр. д. № 2314/2020 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 901,46 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 05.02.2016 г. – 01.09.2020 г. по фактура № [ЕГН]/17.09.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) „въз основа на заключение дадено от софтуерен специалист ли следва да се приеме, че цифрови показания, генерирани в скрит регистър на електромера, представляват количества електроенергия, която е потребена и измерена, или е достатъчно този факт да се установи на база заключенията на вещи лица, дадени по други дела със сходен или еднакъв предмет и на основание на здравомислещо житейско предположение“; 2) „въз основа на какви доказателства съдът трябва да приеме, че цифрови показания, изписани в ненастроен за отчитане на ел.енергия тарифен регистър на електромера представляват количества електроенергия“; 3) „кои са юридическите факти от състава на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, които трябва да бъдат установени и доказани по делото“; 4) „как следва да се установи фактът на „измерване“ на количества електроенергия, установени в скрит регистър, след датата на монтажа на електромера“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. М., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и е краен клиент съгласно §1, т. 27г от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, за който е открита партида на ползвател на преносната мрежа при дружеството ответник със съответния абонатен номер. На 01.09.2020 г. е извършена проверка на СТИ от служители на жалбоподателя, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (2019 г.) е съставен констативен протокол № 5500644, подписан от представители на оператора и от свидетел, удостоверяващ отсъствието на ползвателя. В протокола са констатирани показания в тарифа ТЗ, като електромерът е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична проверка в БИМ. Според заключението, при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа ТЗ в размер на 43 938,569 kWh. При тези данни, ответното дружество е издало фактура № [ЕГН]/17.09.2020 г. за заплащане на начислената електрическа енергия за периода от 05.02.2016 г. – 01.09.2020 г. на стойност 7 901,46 лв. За да постанови обжалваното решение, препращайки и към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел, че причината за наличието на показания във фабрично ненастроения за отчет регистър 1.8.3 на метрологично и технически изправното СТИ в обекта на абоната, е осъществено софтуерно въздействие върху него - неправомерна програмна промяна на тарифната му схема след монтажа. Посочено е, че процесното СТИ е монтирано ново в обекта, с нулеви показания по настроените за отчет регистри Т1 и Т2, като към датата на проверката е било в срока си на метрологична годност. Съгласно приложимите ПИКЕЕ – 2019 г. (чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ), когато при проверката се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа има право да начисли за заплащане измерената ел.енергия за периода от монтажа на СТИ до датата на проверката. В чл.55, ал. 2 ПИКЕЕ е посочено, че преизчисляването се извършва въз основа на данните от метрологичната проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. В случая проверката е извършена на 01.09.2020 г. и корекционната процедура е осъществена при спазване на изискванията, предвидени в ПИКЕЕ – 2019 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, както и приетото експертно заключение на вещото лице-софтуерен специалист, съдът е приел за доказано, че показанията в невизуалзирания регистър са натрупани след монтажа на процесното СТИ, като допълнително начисленото за заплащане количество ел.енергия е реално доставено и потребено от абоната. В заключение е направен извод, че ищцата дължи плащане на сумата 7 901,46 лв., представляваща стойността на доставената й електроенергия в посочения обем и за претендирания период. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата. Въпроси №1, 2 и 4 не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически и поради това са извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Проверка на дейността на въззивната инстанция досежно обсъждането и оценката на доказателствата и обосноваността на възприетите изводи, ВКС извършва само ако се допусне касационно обжалване на решението при ясно и конкретно формулирани правни въпроси и установено наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК (вж. - т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Неустановяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационния контрол. Въпрос №3 е абстрактно и общо теоретично зададен, без да е конкретизирано в какъв контекст се формулира, респ. в какво се изразява неяснотата при прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. В допълнение следва да се посочи, че цитираната разпоредба е ясна и по приложението й ВКС безпротиворечиво е приемал, че със същата се предвижда при установено измерено и неотчетено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, правото на оператора на съответната мрежа да начисли за заплащане измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър по предвидената в ПИКЕЕ – 2019 г. корекционна процедура, която в случая е спазена от дружеството - ответник. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която предполага видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, или явна необоснованост на изводите на съда, поради грубо нарушаване на правилата на формалната и правна логика. В случая, аргументацията на жалбоподателката се основава на неправилно разрешаване от страна на въззивния съд на поставените в изложението фактически въпроси. Същите, както се посочи по-горе, не обуславят селектирането на жалбата, поради което във връзка с тях „очевидна неправилност“ на въззивното решение не би могла да се констатира. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна по касационната жалба се дължат разноски за касационното производство, които съгласно представените доказателства за направени разходи възлизат на сумата 1 740 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, което е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото, съдът може да го намали, съобразявайки приложимата уредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата 543,80 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и характера на съдебния спор. Над посочения размер искането за разноски е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение